Чудесен 24 май в Троян!

* Множество, каквото не се събира за никой друг български празник 
* Горещо препоръчвам на инициаторите на препаските „Отличник” да си препрочетат „Пипи Дългото чорапче” и да не се превръщат в троянската г-ца Розенблум

ЧУДЕСЕН 24 май в Троян! С огромно празнично дефиле на централния троянски площад, начело с окичената с венец от живи цветя икона на духовните ни учители св. св. Кирил и Методий. С множество, каквото не се събира за никой друг български празник (този път съвпадението на празника на духовността с четвъртъчния троянски битак усили многолюдността – какво съвпадение само /?!/, но нищо лошо; хубавият слънчев ден, след седмични дъждове и студове – също - бел. Г.М.): дефилиращи учители и ученици от троянските училища, детски градини и спортни клубове, сред тях, отпред, кметът, заместниците му и председателят на местния парламент, а най-отпред прелестните троянски мажоретки със знамената на Троян, България и Обединена Европа, водени от представителния Общински младежки духов оркестър и звуците на великия български химн на просветата и духовността „Върви, народе възродени!” (химнът е създаден в нашия край - през 1901 г. в Ловеч, от композитора Панайот Пипков, който по онова време е учител в петокласното ловешко училище „Йосиф I”). Светлина и радост, даващи самочувствие – троянско и българско!

НЯКОИ – имаше и такива оценки – подхвърляха недоволно, че сме възродили някогашните червени манифестации, повече партийно-политически демонстрации отколкото акт на прослава на светите братя и великото им дело. Няма да се съгласим с недоволните. Празничните дефилета в деня на св. св. Кирил и Методий, 11 май по стар стил, се раждат далеч преди соцепохата и комунистическия преврат на 9 септември 1944 г.; и още има живи троянци, които помнят киченето с живи цветя на иконата на светите братя в местността Кръста (където днес са СОУ „Васил Левски” и Професионалната гимназия) и шествието по троянските улици. Нямаше я и смехотворната началническа трибуна от соцвремената, откъдето големците да махат на редовите дефилиращи (миналата година подобно недомислие съществуваше, вероятно като рефлекс от началническите трибуни на други днешни троянски празници), нямаше и никакви партийно-политически намеци. За което – браво.

НО НЕЩО, поне мен, ме вкара в недоумение. Част от дефилиращите ученици бяха окичени в някакви грозновати хартиени ленти с надпис „Отличник”. Явно те трябваше да се гордеят, а другите, без лентите, да се срамуват?! Ще го кажа директно – страхотна простотия! Не само защото дали си отличник или не, не се измерва с цифричката в една ученическа книжка. И не само защото подобно нещо, плод на някакви жалки родителско-учителски амбиции, създава фалшиво самочувствие у децата с лентичките. И не само защото звучи някак сепаративно и разединяващо – на най-единния и обединяващ български празник. И не само защото хартиените ленти са грозни и развалят излъчването на малчуганите; видях едно момиченце в народна носия, което видимо се срамуваше от хартиената си препаска. А защото, казах го вече, си е простотия. „Щом някои са с ленти „Отличник”, на другите трябва да им сложат лента „Калпазанин”, коментира иронично мой приятел и съученик, с когото наблюдавахме дефилето.

МЕЖДУ ДРУГОТО, гледайки троянските дечица с лентите „Отличник” и тези без лентите, се сетих за историята на Пипи Дългото чорапче със строгата г-ца Розенблум. Помните я, нали? Г-ца Роземблум раздаваше кесии с бонбони, парички и долни фланели, чорапи и вълнени гащи на дечицата, които успееха да отворят на страховитите й въпроси. Който не можеше – отиваше встрани да се срамува. Но тогава се появи Пипи, съсипа „реда” на г-ца Розенблум и върна самочувствието и усмивките на горките „калпазани”. Горещо препоръчвам на троянските инициатори на 24-майските препаски „Отличник” да си препрочетат „Пипи Дългото чорапче” (главата „Пипи играе на въпроси и отговори”) и да не се превръщат в троянската г-ца Розенблум.

Генадий Маринов

*****

Из „Пипи играе на въпроси и отговори”

— Ще ти задам последен въпрос — каза госпожица Розенблум и гласът й прозвуча особено.

— Карай — отвърна Пипи. — Много обичам да си играя на въпроси и отговори.

— Да видим сега дали ще знаеш — каза госпожица Розенблум. — Пер и Пол трябва да си поделят цяла торта. Ако Пер получи едната четвърт, какво ще получи тогава Пол?

— Болки в стомаха — отвърна Пипи. После се обърна към писарите и добави сериозно: — Запишете, че Пол ще получи болки в стомаха.

Но сега госпожица Розенблум вече кипна.

— Ти си най-невежото и противно дете, което съм виждала. Върви незабавно в оная редица и се срамувай!

Пипи послушно зашляпа нататък, като мърмореше сърдито:

— Ето ти несправедливост! Аз, дето отговорих на абсолютно всеки въпрос!

Но след няколко крачки изведнъж нещо й хрумна и тя отново си проби с лакти път до госпожица Розенблум.

— Простете — извика тя, — но забравих да кажа гръдната си обиколка и височината си над морското равнище. Отбележете това — обърна се към писарите. — Не че искам супа, далеч съм от тази мисъл! Но нали трябва да има ред и в счетоводството?

— Иди веднага там да се срамуваш! — каза госпожица Розенблум. — Знам едно момиче, което след малко ще яде здравата пердах.

— Клетото дете! — каза Пипи. — Къде е то? Изпратете го при мен, да го защитя. Запишете си това!

После Пипи отиде и се нареди между децата, които трябваше да се срамуват. Настроението в редицата не беше на висота. Много от децата хлипаха и хленчеха, защото си мислеха какво ще кажат родителите им и всички в къщи, когато се върнат у дома без пари и бонбони. Пипи ги огледа, преглътна няколко пъти и внезапно рече:

— Хайде и ние да си поиграем на въпроси и отговори!

Децата се пооживиха, но все още не можеха да проумеят какво иска да каже Пипи.

— Строй се в две редици! — изкомандува Пипи. — Всички, които знаят, че Карл XII е умрял, да се наредят от едната страна, а другите, които не са чували за това — на другата.

Тъй като всички деца знаеха, че Карл XII е умрял, образуваха само една редица.

— Така не става! — каза Пипи. — Трябва да има поне две редици, инак не е по правилата. Попитайте госпожица Розенблум, ако не ми вярвате.

Тя се замисли.

— Сетих се — каза тя после. — Всички отявлени пакостници да се строят в една редица.

— А кои ще стоят във втората редица? — заинтересува се живо едно момиченце, което не искаше да се признае за пакостница.

— Във втората редица застават всички пакостници, които още не са се проявили напълно — отвърна Пипи.

Оттатък при масата на госпожица Розенблум разпитът продължаваше с пълна пара и от време на време към групата на Пипи се присъединяваше по някое дете, готово ей сега да ревне.

— Сега идва най-трудното! — обяви Пипи. — Сега ще проличи дали сте учили прилежно уроците си.

Тя се обърна към едно дребно слабичко момче в синя ризка.

— Ей ти — каза тя, — знаеш ли да е умрял някой?

Момчето я погледна изненадано, но после каза:

— Старата госпожа Петершон от номер петдесет и седем на нашата улица.

— Я гледай ти — каза Пипи. — А да знаеш още някой?

Не, момченцето не знаеше. Тогава Пипи сложи дланите си като фуния пред устата и прошепна високо:

— Ами Карл XII?

След това тя попита всички деца поред дали знаят някой, който е умрял, и всички отговориха:

— Старата госпожа Петершон от номер петдесет и седем и Карл XII.

— Този изпит надмина очакванията ми — каза Пипи. — А сега ще ви задам само един въпрос. Ако Пер и Пол си делят тортата и Пер решително откаже да има нещо общо с тая работа, ами се завре в ъгъла да си чопли някаква малка суха четвърт, кой тогава ще бъде принуден да се жертва и да погълне цялата торта?

— Пол — извикаха всички деца.

— Не вярвам някъде да има по-умни деца от вас — каза Пипи. — Но затова ще получите награда.

Тя извади от джобовете си цяла шепа златни парички и даде по една на всяко дете. Освен това им раздаде и по един плик с бонбони, които извади от раницата си.

И стана тъй, че децата, които всъщност трябваше да се срамуват, се радваха най-много. Когато изпитът на госпожа Розенблум свърши и всички тръгнаха да си вървят, никои други деца не хукнаха така бързо към дома си, както децата от позорния ъгъл. Но преди това всички се скупчиха около Пипи.

— Благодарим ти, мила Пипи — викаха те. — Благодарим за бонбоните и за парите!

— О, моля! — каза Пипи. — Няма нужда да ми благодарите. Но не забравяйте никога, че ви избавих от розовите вълнени гащи.

Астрид Линдгрен

Начало

Още по темата:

• На 24 май в Троян (2010 г.)

• На 24 май в Троян - беше много хубаво (2011 г.)

Tweet