Поема за Кънчо Путкодеров

С морала да започнем братя,
морала туй си е морал,
но всеки плод е на ебнята
бащата майка му ебал.

Напрягал черната й пичка
сренощ по цели часове,
тъй както вършили са всички
през тия дълги векове.

Привърженик съм на морала
и тача моралиста строг -
той винаги за идеала
започва с първия урок.

Но за да водим чиста сметка
и да не бъда толкоз сух,
ще кажа, че и моралиста
разбира се не е евнух.

Той може сълзи да пророни
за разпиляни младини,
но как природните закони
могъл би тук да измени?!

Той казва - не, това е низко,
морала то ще погребе!
Ала на всеки му се иска,
на нему също се ебе.

И все пак знам, че той ще псува,
но тук под нашето небе,
докато си светът светува
човечеството ще ебе!

Ебат се бедни и имотни
от древността до тоя век.
Ебат се хора и животни,
от всички най-ебе човек.

Ебе каквото му попадне,
красива, грозна и неважна,
ебе сред нощ, ебе по пладне,
докато хуйчеца му спадне.

Ебе, забива, не престава,
ебе отпред, ебе отзад.
Докато хуйчеца му става,
усеща се щастлив и млад.

А, този що ни хули скрито,
от где дошъл е на света?
Той нека сам да се запита
не е ли клецал през нощта?

И нека сам си отговори
каква я хуйовата мощ
и колко милиона хора
ебат редовно всяка нощ.


Глава първа

И тъй да почнем днес романа -
героят вече е пред нас.
Без етикети и покани
представям ви го просто аз.

Това е Кънчо Путкодеров -
балкански син, корав и як.
Едва ли друг ще се намери
такъв герой, такъв юнак.

Една ли вечер е издебнал
в легло вдовица млада той?
И колко путки е поебнал,
те нямат чет, те нямат брой!

А падне ли му крехка путка,
напада флангово и в тил
и може за една минутка
да я направи на пестил.

Разбира се, тук трябва чувство,
понякога и лицемерен плач.
Ебнята също е изкуство,
не всеки е добър ебач.

Но той бе със отличен опит,
гордееше се тайно с туй,
че вред в Америка, Европа
прослави българския хуй.

Каква злочеста орисия -
от малък кръгъл бе сирак,
години дълги в немотия
живя при чичо си чирак.

А чичо му макар безчестен,
търговец и лихвар богат,
в ебнята майстор бе известен,
на всички курви бе познат.

Видя той скоро, че младежът
израсна повече на хуй
и каза му: „За поле нежен,
безчестна работа е туй!”

Ти имаш бъдеще голямо,
напразно време на губи,
с такъв хуй други в село няма,
върви след мене и еби!

С една вдовица той го свърза,
наеба Кънчо още три
и неговата слава бързо
сърцата женски покори.

За него питаха по-често,
очакваха го всеки ден
и своя чичо той измести
като опасен конкурент.

Накрай ядоса се лихваря,
от злоба свиваше юмрук.
Намери повод да се скара:
„Върви си, махай се оттук!”

И тръгна той, без дом заскита,
преброди градове, села,
навред го чакаха жените
и всяка викаше: „Ела!”.

Така прекара две години,
изпече своя занаят,
след туй за Франция замина
късмет да дири в тоя свят.


Глава втора

Във Франция не е така,
макар да бе и здрав, и млад
и Кънчо се видя натясно
изпадна в нищета и глад.

Животът здраво го притисна,
години безработен бе.
От глад и хуят му увисна,
не можеше и да ебе.

При граф известен и имотен
най-сетне стана градинар
и тръгна някак си живота
при новия му господар.

Не мина половин година
и графът тежко заболя,
в един прекрасен ден погина
от болест нелечима, зла.

Самотна, младата графиня
скърбеше много, може би?
Но месец само не измина,
и путката я засърбя.

Животът никой тук не може
в безплодна скръб да погребе,
умрелият не се тревожи,
на живият му се ебе.

И като всякоя вдовица -
помисли тя за хуй червен,
засука вежди и ресници
и сложи розов сутиен.

И ето в китната градина
закърши леко тя снага,
край Кънча бързешком премина,
усмихна му се на шега.

Но с нашия шега не бива
и той прошепна с дрезгав глас:
- Какво ли ще е в тази слива
веднъж да го натъпча аз?

Графинята погледна мило
към българина млад и здрав:
- Ах, боже мой, какъв е жилав,
дали ще има хуй корав?!

Разбра той погледа тревожен
на жадната за хуй жена:
- Мадам, простете ако може,
да идем малко настрана.

Тя знак му даде мълчаливо
разголи нежната си гръд.
- Добре, но ако те не бива,
ще наредя да те скопят.

След туй погледна към небето,
към ясно синьото небе:
- Прости ми, боже, греховете,
но мен така ми се ебе!

А тя бе чудна хубавица -
каква уста - алпийски мед!
Какви изящни, фини цици
с изболи топчици отпред.

Какво красиво, тънко тяло
с два пръста да го съблечеш,
да го помилваш и погалиш,
и сладко да ебеш, ебеш...

Но Кънчо нежности не знае,
суров живот бе той живял
и путка нежна като тая
той никога не бе ебал.

Под малка, сенчеста топола
полегнаха един до друг
и бели кълки тя разголи:
-Умирам, ох, сърби ме тук.

И цъфна като майска роза
путето крехко с къдрав мъх,
а Кънчо в чудновата поза
поемаше дълбоко дъх.

Той бързо панталона смъкна,
обтегна шия като ат
и като гаубица фръкна
големият му хуй, космат.

Графинята изтръпна цяла:
- Какъв хуище, като салам!
Веднъж тя конски бе видяла,
но този май е по голям.

Стърчи той като мощен багер
с глава като на боздуган,
мъдете му като дисаги
полюшват се насам-натам.

И скочи Кънчо Путкодеров,
повдигна белите крака,
графинята се разтрепера
и хвана хуя му с ръка.

След туй погали го ревниво,
на Кънча свят му се зави,
налегна здраво като бивол
и като гладен вълк зави.

Той бързо сграбчи я през кръста
с похвата на добър ебач,
путето и разрови с пръста,
напъна като стар орач.

Настръхна младата графиня,
то сякаш свредел я проби,
а путето и като диня
по всички шевове пращи.

И шепне тя - ще ме погуби,
путето ми съвсем раздра!
От зор тревата взе да скубе,
без малко и не се насра.

А Кънчо загорял и черен,
забива хуя като щик,
поема като кулски нерез
и клеца като къс мъник.

Но ето сладък миг настава,
кръвта по жилите кипи,
жената стиска го в забрава
и шепне: „Ох, еби, еби!”.

А той ебе като касапин,
вкарал й го е до мъде
и голите й цици хапе,
готов е да ги изяде.

За втори път се е раздразнил,
от луда страст трепери цял
и втори път се веч опразни,
нали отдавна не бе ебал.

Най сетне край, ще го извади,
такваз ебня не е шега,
но хуят му, уви, не спада,
стърчи навирен все така.

Помъчи го - не мърда,
дали бе с кучешка глава?
Тя станала е толкоз твърда
и само клати се едва.

Графинята простена скрито,
но толкоз беше й добре,
че каза само: „Полежи над мене,
от хуй, да е, ако се мре!”

Лежали дълго, чак до пладне,
докато Кънчо огладня
и хуят чак тогава спадна,
завърши дългата ебня.

Прибра го младата графиня,
направи го любовник свой
и Кънчо в нов живот премина,
покойника замести той.


Глава трета

Измина зима снеговита
дойде април, цветя цъфтят.
Веднъж графинята запита:
„Готов ли си за дълъг път?”

Отдавна чакам да се стопли,
да идем двама на курорт.
И Кънчо бързо се приготви,
извади си и нов паспорт.

След два дни стигнаха в Женева,
какви прекрасни планини.
В един дворец до замък древен
прекара той блажени дни.

Дойдоха млади курортистки,
от цял свят тука на курорт.
Той почна с тях да се натиска,
с коя му падне без подбор.

Край езерото на разходка
по пладне ги ебе дори,
а вечер, качва ги на лодка,
на ден поебва по две-три.

Поглеждат като диви котки,
следят го с поглед жаден те
и някаква минорна нотка
в очите женски се чете.

Но той към погледи ревниви
не храни нито капка жал,
едничко сал му беше криво,
че бог един хуй му е дал.

Поне да бяха десетина,
о, не, съгласен е и с два.
А тоз след няколко години
ще клюмне траурно с глава.

Един единствен хуй за всички,
и за жени, и за момички,
ще може ли на толкоз пички
с достойнство да им устои?

Но славата навред го дебне,
той като приказен юнак
веднъж, която бе поебнал,
тя утре търси Кънча пак.

В Париж, Женева и Лозана
навред заброди тоя слух
„Ебач, дошъл е от Балкана
ебе, та вдига прах и пух”.

Парижки млади уруспии
изпращаха му мил привет:
- Елате, чакаме ви ние,
обичаме такъв атлет.

От Лондон дружество почтено
на висши дами и жени
писмо написа вдъхновено:
„Към нас по-скоро намини”.

И екна гръмката му слава
навред по западния свят
една ли вече се надява
за Кънчовия хуй космат.

Достигна до слуха на Чърчил,
а той нали е педераст,
в любовна мъка се загърчи,
гъзът му пламна в дива страст.

И той изпрати телеграма:
„Очаквам те в двореца мой,
приятно е да бъдем двама,
ще те посрещна като свой”.

Получи бързата покана,
потегли Кънчо през море,
графинята сама остана,
от мъка щеше да умре.

Тя молеше го насълзено
и Кънчо май му домиля:
- Разбирам, зле ти е без мене,
но Чърчил пише ми: „Ела!”.

Той готви планове военни,
навярно вика за съвет...
Графинята от скръб застена,
проклет да бъде той, проклет.

А парахода щом отплува,
нададе тя сподавен глас:
-Ах, боже мой, дали ме чуваш,
без хуй какво ще правя аз?

Върни се Кънчо, че без тебе
душица богу ще предам,
че нийде няма твойта ебан,
ни твоя хуй, ръбат голям.

Спомни тополата, полето,
спомни си меката трева
и как заклещихме в путето
на хуя твърдата глава.

Спомни си крехката ми пичка,
не ме оставяй ти сега
на крехкото легло самичка,
ще те очаквам у дома.

Но Кънчо я не чува вече,
а там под слънчевия свод
вълните носят надалече
отплувалия параход.

Тогава тя разголи цици
и викна с истеричен глас:
- Върви по всички материци,
до гроб ще те преследвам аз.


Глава четвърта

Съдбата често е повратна
и трябва да си цял садист,
но Кънчо беше му приятно
да слуша нейния каприз.

Из Лондон бродеше наслука,
дошъл бе късно през нощта,
а рано сутринта почука
на Чърчиловата врата.

Две Чърчилови братовчедки
посрещнаха го с весел глас:
- Отдавна тук ви правим сметка,
елате по-напред при нас.

Бъдете умен и любезен
и тихо, Чърчил да не чуй,
разправят - до самия глезен
висел грамадният ви хуй.

А Кънчо тихо им отвърна:
- Излъгали са ви, личи,
надолу как ще го обърна?
Не е увиснал, а стърчи!

- Стърчи ли? - викнаха и двете, -
това е щастие за нас,
вкарай ни го докъм мъдете,
че тъй ще изгорим от страст.

Съблякоха се те в салона,
полегнаха на две легла,
в копринени комбинезони
блестяха младите тела.

А Кънчо хуя си извади
с мерак насочил го към тях,
едната страшен вик нададе:
- Ах, боже, ще умра от страх!

Навън се втурна полудяла
и в страшен ужас зарева:
-Такъв хуй аз не съм видяла,
ракетна бомба е това!

А другата пък бе по-кротка,
усмихна се по навик стар,
изтегнала се като котка
на покрива през месец март.

На Кънчо малко му приседна,
че загорял е може би,
но като див бик я възседна
и до мъдете го заби.

Изпъшка тя като пияна:
- Ох, майчице, каква ебня!
В лицето бързо пребледня,
устата и изригна пяна.

Но Кънчо пак я не остави,
английска путчица е туй -
ебе и пет пари не дава,
да помнят българския хуй.

Накрая тихо я погали
и рипна мъжки като лъв.
Но тя горката бе умряла -
от путката й шурна кръв.

Ядосан Кънчо напопърджа:
- Английска марка, ех боклук.
Щом дупето ти не издържа,
защо ми се предлагаш тук?

Изхвръкна той като подгонен,
при Чърчил се яви завчас:
-Ура, британската корона,
от дън душа приветствам аз!

Усмихна му се премиерът,
направи му дълбок поклон:
-Здравейте, Кънчо Путкодеров,
елате в малкия салон.

Съблякоха се в топла баня,,
възкликна Чърчил: „Боже мой!”.
И кънчовия гвоздей хвана,
главата му целуна той.

- Балканско чудо! Тук на запад
такива нийде не растат.
Ще можете ли като тапа
да ми го турите отзад?

Изтръпна Кънчо блед и смаян
и тихо промълви смутен:
- Към нас такъв е обичаят,
че мъжко дупе не ебем.

Но цял обзет от ревност тъпа -
удари Чърчил на молба.
И Кънчо няма що, отстъпи:
-Добре де, сър, ще те еба!

Тогава Чърчил си подложи
гъза дебел като тезгях
и малко вазелин му сложи,
че иначе го беше страх.

Напъна Кънча уж полека,
но бързо му го вкара цял.
- Такова дупе - тлъсто, тесно
в живота си не съм ебал.

А Чърчил в поза неприлична
от зор квичи като прасе
и като курва непривично
трепери цял и се тресе.

Накрая рече: „Браво, браво,
от днес съм тъй щастлив и горд.
Дванайсет ордена ти давам
и титлата Английски лорд.


Глава пета

Да бъркаш е съвсем човешко,
човек понякога греши,
но често пъти малка грешка
голямо щастие руши.

И Чърчил тъй година цяла
щастлив бе с Кънчовия хуй,
но скоро почна да се хвали
и не видя добро от туй.

На заседание военно
пред Атлантическия болок
веднъж той каза вдъхновено:
- Аз имам хуйчец като смок.

Пораснал е далеч на изток,
и да започнем с тях война
ако с такива ни притиснат
ще замиришем на гуйно.

Разказал той подробно, точно
за хуя твърд и мачугат,
накрая смигнал им нарочно:
- Щастлив съм с него и богат.

И Айзенхауер що да чини?
Дойде при Чърчил вечерта:
- Прощавай, скъпи мой Уини,
за пръв път моля на света.

- Не може! - люто Чърчил зина
и повиши сърдито тон.
И Айзенхауер си замина,
обиден във Вашингтон.

От там написа бърза нота:
- Пратете Кънчо, господа,
че застрашен ми е живота,
за хуй ще полудея аз!

Да тръгне още тази вечер,
това ви заповядвам аз,
че инак свършено е вече
с приятелството между нас!

Въздъхнал Чърчил: „Тежко, брате,
върви при онзи кожодер”.
И тъжно Кънчо той изпрати
за Америка с хеликоптер.

Едва на шумното летище
бе стъпил Кънчо, изведнъж
народ безброен се наприщи:
- Дойде прославеният мъж!

С капела педераст безсрамен
ревеше страшно, като луд.
Но взеха Кънчо млади дами -
курветини от Холивуд.

Докато той да се опомни
летеше с леката кола.
Дойдоха в залите огромни
на някакъв голям палат.

Жените само за минутка
съблякоха се до една
и зачерниха млади путки,
тъй както врани в равнина.

Изтръпна Кънчо, разтревожен,
и тъжно клатеше глава:
- Да бях роден с един зъб боже,
а с хуя - тридесет и два!

Той бавно панталон съблече,
показа хуя мачугат.
Жените малко по-далече
отстъпиха се без да щат.

Но Кънчо хуя си надърви,
заби го в първата от тях
и рукнаха от нея кърви,
в несвес припадна тя от страх.

След туй към друга се обърна,
тя гостенка му бе в Париж,
и в миг на хуйчеца му цвръкна,
тъй както пъдпъдък на шиш.

Наред до нея беше трета,
но падна тя на колене:
- Не ми раздирайте путето,
над него се смили поне.

А тя бе млада хубавица
и Кънчо го налегна жал,
та каза: „Събери душица,
аз няма да го вкарвам цял”.

Но щом намъкна му главата
как стана всичко не разбра,
вдървиха й се краката,
тя падна възнак и умря.

А другите от страх обзети
викаха: „Гангстерство е туй,
ще ти отрежем ний мъдете,
и тоя реактивен хуй”.

И те пристъпиха отново
с искрящи погледи без жал,
размахаха ками, ножове
като в лудешки карнавал.

Изтръпна Кънчо не случайно,
но викна с глас могъщ и горд:
- Вървете путката си майна,
вий знаете ли, че съм лорд.

Ах, лорд! - възкликнаха тогава, -
простете сър за дързостта.
Но Кънчо бързо се отправи
навън през двойната врата.

При Айзенхауер яви се,
с поклон тъй както му е ред.
Лакеят в списък го записа,
шейсет и шести е под ред.

Погледна гордо генералът
и рече той обезверен:
- Прославил си се, но едва ли
ще свършиш работа на мен.

При мен са идвали начесто
шейсет и пет - солиден кръг,
а ти си днес шейсет и шести
да видим твоя майсторлък.

Той Кънчо по гърба потупа,
съблече тежкия халат,
опълчи кльощавото дупе
и каза: „Ха върви отзад!”.

А Кънчо заяви направо:
- Гъзът ви тесничък е сър,
изрично ви предупреждавам -
да няма после хър и мър.

Това ядоса президента
и той сърдито изрева:
- Еби, че ей сега, в момента
ще взема твоята глава!

Съблече Кънчо панталона
и рече си: „На хуя мой
да сложа някога пагони -
маршал ще трябва да е той”.

- О, Ню Йорк! - викна той
свободно, - Балкана днеска те зове,
ти бомбата му водородна
ще помниш цели векове.

И хуя твърд като бухалка
заби той в кльощавия гъз,
след туй напъна още малко
и кръв заблика околвръст.

Изпъшка Кънчо Путкодеров,
зашепна тихо: „Боже мой!”.
Че дупето на президента
на пет места бе спукал той.

И грохна генерала важен,
от ужас беше полудял.
Две думи не можа да каже,
езикът му надебелял.

Така лежа почти до пладне,
след туй започна да крещи:
- Тревога! Изток ни нападна
и с атом ще ни победят.

Сенатори дойдоха бързо,
езици глътнаха от страх
и спукания гъз превърза
с найлонов плат един от тях.

И лекарят дойде тогава
с посърнало от страх лице
и три инжекции постави
за нерви, трипер и сърце.

Накрая пристигна Макарти
с пияни някакви жени
и ясно бе като на карти
в шпионство Кънчо обвини.

Проверка - име, документи,
съблякоха го даже гол,
съдът бе кратък и в момента
подписан беше протокол.

А протоколът беше ясен -
там нямаше излишен текст,
че за Америка опасен,
е тоя източен съвет.

От името на президента
му казаха: „Върви си ти,
напускай бързо континента,
в родината си отлети!”.

И Кънчо тръгна за Балкана
за него щастие бе туй,
а дълго там зад океана
ще помнят българският хуй.


Глава шеста

Родината е скъпо нещо
сравняват я с градинка, рай.
И Кънчо с чувства най-горещи
пристигна в родния си край.

Припомни си той с въздишка
къде е скитал и живял.
И колко путчици вдовишки
на младини е тук ебал.

Днес курвите са по-модерни,
където трябва те мълчат,
но могат с думи лицемерни
във мрежа да те оплетат.

Те в клетвата си са единни,
интриги майсторски плетат
и може тъй съвсем невинно
човек да хлътне някой път.

Намерят някой хаплю властник
под кожата му влезнат те
и той им става съучастник,
интриги почва да плете

Макар че малко са такива,
все пак намират се тук-там,
на путки мръсни миризливи
все още плащат скъпа дан.

Затуй, щом срещнеш уруспия,
пази се ти, не влизай в спор,
че тя си има вред тапии
и... можеш да лежиш затвор.

А после истината свята
ще се разкрие, то се знай,
но яка да ти е душата -
дали ще издържиш до край

И Кънчо щом пристигна тука,
приятелките стари пак,
достойни само за боклука,
предложиха му се с мерак.

Но не за тях се тук завърна,
не би ги и заплюл дори.
Той гръб веднага им обърна,
намери млади, по-добри,

а старите се озлобиха,
написаха голям махзар
и Кънчо те наклеветиха,
че бил разбойник и курвар.

Намери се и следовател
и някакъв си прокурор,
та скоро нашият приятел
натикан беше във затвор.

В затвор стоя една неделя
и пуснат бе на свобода,
ала насрочиха му дело
ония важни господа.

А щом му връчиха призовка,
получи удар изведнъж,
като прострелян от винтовка
политна доблестният мъж.

Дойдоха близките от село,
събрани като на хоро,
и тез които са видели
от Кънчо някога добро.

Те всички гледаха втрещено
ебача божи ли е туй,
че Кънчо в полза вдъхновена
умрял бе със навирен хуй.

В ковчег трупа му натъкмиха,
но хуят бе корав и як
и всички се засуетиха
как биха сложили капак?

Един запретна там ръкави
замахна с брадва в тоя миг,
но брадвата макар и здрава,
удари като във чилик.

Въздъхна той: „Така е твърд!”.
И втори път се не реши,
а Кънчовия хуй не мърда,
навирен като кол стърчи.

Върху капака струг тогава
за хуя дупка извъртя,
ала навън да го подават -
то беше някак срамота.

Зачудиха се що да сторят
и дълго чакаха така -
докато ненадейно в двора
се втурна млада чужденка.

Това бе чудната графиня,
която в скитане безспир
след толкоз мъки по чужбина
догони Кънчо най подир.

Но щом съгледа тя ковчега
и Кънчо мъртъв да лежи,
безумно тръшна се до него
и почна лудо да крещи:

- Кому оставяш ме, мой мили,
нима забравил си ме ти!
Къде е твойта мъжка сила
та мойта страст да укроти?

Погледна хуя тя, обаче,
видя го как стръчи корав
и викна: „Ох, за него плача,
а той си бил и жив, и здрав!”

Тя смъкна тънката си риза,
погали путката, след туй
направи скок и се наниза
на Кънчовия щръкнал хуй.

Наниза се, с крака зарита,
нададе вик сподавен тук,
обърнаха й се очите
и в миг предаде богу дух.

Свалиха старите калпаци,
закръстиха се с поглед ням.
Един с увиснали ташаци
прошепна: „Ех, мерак голям!”.

Погребаха ги общо двама,
притиснати един до друг,
и тъй щастливците в романа,
с трагедия завършват тук.

Обратно

Tweet