Най-голямата мартеница в Троян

* Наредихме се до много други градове в България и чужбина,

избрали този артистичен начин да популяризират празника Баба Марта
* Чемширът се счита за най-якото и дълговечно дърво с предпазна магическа сила

В ОГРОМНА МАРТЕНИЦА беше превърнат дървовидният чемшир пред Музея на занаятите според предизвикателството, отправено от авторите на проект „Мартеница”. Основен дизайнер бяха ученици от НГПИ „Проф. Венко Колев”, които бяха подготвили прекрасни червено-бели гирлянди. Внимателният поглед би забелязал и украса от усукани бели, зелени и червени парчета плат, която разчетохме като оригинална препратка към идващия Национален празник.

ВСИЧКИ, ОТКЛИКНАЛИ на поканата на организаторите – Музея на занаятите и СОУ „Св. Климент Охридски” - имаха възможност да представят донесените от тях мартеници. Участниците бяха от 4-годишното бабино внуче Велин до представители на Клуба на пенсионера в града ни. Най-големи бяха ученическите групи.

СТАНА ЯСНО, че всяко училище е намерило време и форма, за да може децата да изработят своите мартеници: час на класа (в ОУ „Иван Хаджийски”), час по изобразително изкуство (в СОУ „Св. Климент Охридски”), традиционна за училището седянка с майки и баби (в НУ „Христо Ботев”), СИП „Палитра и моден дизайн” (в СОУ „Васил Левски”). Учениците говориха за добрите пожелания, които са вложили в направата на своите мартеници, а някои ги бяха написали и на специални листчета, приложени към червено-белите творения.

ИМАШЕ И ИНДИВИДУАЛНИ участия - да се включат в проекта дойдоха инж. Лилия Цанкова, Веселина Попова, Миряна Колева. Трябва да признаем, че троянката си е жена умятна, сърцата, с вкус. Някои майсторки подчертаха естествените материали, които са използвали – вълнени конци, парички, че и малки чушлета. Г-жа Цанкова пък обясни, че е решила да съчетае българската традиция с една древна японска техника, резултатът от което бяха ефектни червени и бели копринени цветя.

МУЗЕЯТ НА ЗАНАЯТИТЕ, верен на себе си, беше безупречен домакин на събитието. Пролетни песни озвучаваха срещата, поканените за партньори момичета от Местния център за работа с доброволци към НЧ „Наука 1870” говориха за смисъла на проекта и символиката на чемшира, според стара местна традиция пред сградата беше метнат червен вълнен пояс, думата получиха всички участници, не беше забравена и малка почерпка.

ОНЕЗИ СЪГРАЖДАНИ, които предварително се притесниха от музейния чемшир, можем да успокоим с поднесената информация за мястото на това растение в традиционната ни култура. Чемширът се счита за най-якото и дълговечно дърво с предпазна магическа сила. „Китката чемширова”, често овързана с червени конци, я има по коледарските калпаци и тояги, върху момини и невестини глави, на сватбеното знаме, сватбения венец и върху главата на сватбаря заложник, в котела при обичая топене на пръстени, дава се от бабата на поотрасналите, изродени от нея деца, от майката - на побратимите на сина й, от целомъдрената невеста - на гостите сватбари. От дървесината на чемшира се правят олтари, „кръстове божигробски и светогорски”, а българските народни песни възпяват „чемшир порти”. Към всичко това бива да добавим и онази чиста, добронамерена енергия, вложена от всички участници в троянския проект, техния вкус, уважението им към традицията и съзнанието, че правят подарък на съгражданите си.

ТАКА МАЛКОТО, ИЗИСКАНО пространство пред Музея приюти най-голямата троянска мартеница и даде възможност на участниците в проекта да пожелаят на всички здраве и пролетно настроение след тежката зима, а Троян се нареди до много други градове в България и чужбина, които избраха този артистичен начин да популяризират празника Баба Марта.

Нели Генкова
Снимки: Цветан Тончев

Начало

Още по темата:

• Да украсим дърво-мартеница в Троян

Tweet