Баскетбол или ски - това е въпросът!

* „На ски, на село… само че на Олимпийското село, а на троянския баскетбол – пожелавам успешен пролетен сезон”

Канадските репортажи на Стефан

Здравейте, Т21! Исках по-рано да изпратя някой материал за вестника, но все се страхувах дали ще устискам до края на престоя си в Канада (нашият приятел, сътрудник и спортен коментатор Стефан Генков е при дъщеря си и нейното семейство, които от години живеят в САЩ – Чикаго, но в момента бизнесът им ги е отвел в Канада – Калгари; а канадската мисия на бившия баскетболен треньор е да се грижи известно време за двамата си внука – бел. Т21). Сега „да чукна на дърво” - мисля, че ще успея. За тези 56 дни откакто съм тук видях много нови неща, срещнах се с много наши сънародници, включително троянци. За техния живот в Калгари, за бъдещите им планове тук или в България събрах интересни мнения и оценки и бих желал да ги споделя с читателите на „Троян 21”. Първото си писмо, естествено, свързвам със започващия пролетен дял на баскетболното ни първенство (българското).

******

КОГАТО ПРЕДИ ТРИ МЕСЕЦА един бивш мой възпитаник, самообявил се за новия Месия на троянския баскетбол, ми рече да ходя да се пързалям на село, вместо да критикувам от страниците на троянските вестници неубедителното представяне на баскетболния ни отбор, аз се замислих. Всъщност, не беше ли прав? Какво от това, че не искат да ползват 24 годишния ми опит на професионален треньор, изградил отбор от местни кадри, произвел национални състезатели и в цялата си треньорска кариера рядко вкусвал от горчилката на загубата? Сега мъжкият ни „Чавдар” (Троян) губи наред в първенството на националната баскетболна А-група - и при домакинство, и при гостуване, а... искат само хвалби? Че мен ме е срам като срещна някой бивш баскетболист, деятел или приятел на спорта и ми каже: „Те ги убили от бой - ти пишеш, че добра игра дали?!”.

И ПОНЕЖЕ ВИЗАТА МИ ЗА КАНАДА отлежаваше в къщи от м. юли, в края на ноември най-после се запътих към летище София, метнах се на самолета и по маршрута София – Амстердам – Калгари ето ме в Канада. На ски, на село… само че на Олимпийското село, а на троянския баскетбол – пожелавам успешен пролетен сезон и достойно представяне на града ни!

КАКЪВ ГРАД Е КАЛГАРИ? Това е третият по големина град в Канада, наброяващ към момента около 1 милион и 300 хиляди жители.Разположен е на около 80 километра от Канадските скалисти планини, в провинция Албърта, с пъстро (многонационално) население. Преобладават представителите на различни етнически групи, местните хора са много малък процент, а китайците и емигрантите от Южна Азия стават все повече и повече. Списание „Форбс” признава Калгари за най-чистия и уреден град в света. И в едва двумесечния ми престой имах възможността да се уверя в това, макар някои наши сънародници тук да твърдят, че в последните години нещата се променят към по-лошо, т.е. градът става по-мръсен.

ОЩЕ НЯКОЛКО ДУМИ за Калгари. Разположен е на 1048 м надморска височина. Топлият и сух вятър Чинук не задържа за дълго ниските зимни температури. Средната януарска температура е около минус 9 градуса, средната юлска - около плюс 16. И нещо важно - Калгари се сочи като един от най-слънчевите градове в страната. Сега, когато пиша тези редове (20 януари), навън е минус 26, вътре е плюс 24, аз съм по къси гащета и тениска. Преди два дни се разхождах навън при минус 36, а Нова година срещнахме при плюс 6. Сега през уикенда се очакват отново положителни температури. И ето че отново възникна дилемата: „На ски или баскетбол?”.

НА СКИ ХОДИМ НА ОКОЛО 60 КМ - на Олимпийските писти (тук са се провели Зимните олимпийски игри през 1988 г.), както вече споменах, всяка събота и неделя. В нашето семейство всички карат ски, дори 2-годишният ми внук Дани направи първите си стъпки пред очите ми, а след десетина спускания по специалната детска писта можеше вече самостоятелно да кара 30-тина метра. Големият ми внук Алекс се спуска без притеснение и по най-опасните трасета. Дъщеря ми също. Само аз се любувам на ските все още отстрани, припомняйки си злополучното падане със счупване на ръката, което претърпях преди години, при следването ми в НСА - София. Но тук е престижно да се карат ски, да се говори за ски, така че и аз ще се кача да се попързалям някой ден, пък и било то, за да не скърша хатъра на моичкия по-горе споменат „приятел”.

А ЛЮБИМАТА МИ ИГРА БАСКЕТБОЛА - когато е хубаво времето, играем на открито, ходя във фитнес зала и играем с хора на моето спортно ниво, млади и възрастни. Съставил съм вече и отборче от 10 годишни българчета - момичета и момчета, но проблем са часовете и дните за тренировка с оглед голямата отдалеченост, както и това, че малчуганите учат в различни училища. Но се надявам до края на престоя си този проблем да се реши и посея семето на любимата ми игра и в далечна Канада. Засега толкова.

20 януари 2012 г., Калгари

С поздрав най-сърдечен:
Стефан Генков, треньор по баскетбол

Начало

Tweet