Елица: „I feel GOOD!”

* „Гласът на България” винаги ще остане скъп спомен за мен. А пък колко тайничко се надявам да е и старт за една бъдеща кариера!”
* „Целувам Троян и винаги ще съм му благодарна за подкрепата,
която ми показа!”

ЕДВА ЛИ ВЕЧЕ ИМА троянец, който да не е чувал за Елица Наумова. Надарена с глас, красота, чар, артистичност – необикновени качества, които я правят истинска звезда! Наскоро приключи участието й в нашумялото предаване „Гласът на България”, където стигна до полуфиналите и спечели сърцата не само на съгражданите ни троянци (те отдавна й принадлежат), но и на хора от цяла България! Затова ние вярваме, че участието й в „Гласът на България” е само един хубав старт и че нейните успехи на голяма сцена тепърва предстоят. Ели е силна личност и може да ни послужи за пример – пример, че макар и да сме от малък град, щом имаме големи мечти и се борим за тях, всичко е постижимо. Как да не се гордеем, че е наша съгражданка! В интервю, специално за Т21, нашето момиче с удоволствие сподели радостите и вълненията си около и след предаването.

****

- Как си? Успокоиха ли се страстите след „Гласът на България”?
- Благодаря, чувствам се добре, заредена с нови сили, вдъхновена, сега имам собствени планове... и изобщо, както се пее в една песен на James Brown: „I feel GOOD (чувствам се добре)!”

- Със сигурност са те забелязали и харесали и хора извън предаването. Имаш ли покани за участия?
- Имам доста предложения, имах и предложения, които вече отказах. Преди няколко дни ми се обади продуцент на БНТ и ми предложи доста интересни неща, но все още обмислям. Знам какво искам и се надявам да имам късмет, за да се получат нещата. Но може би е по-добре да не ги споделям предварително, защото винаги съм била донякъде суеверна… та когато споделя и нещо се проваля. Но обещавам, ако се случи нещо наистина важно за мен, ще се похваля непременно. Засега мога да кажа само - стискайте ми палци!

- Предполагам, че си се сприятелила с останалите участници в шоуто. С кого се сближи най-много?
- С всички се сприятелих. Толкова време прекарахме заедно, разбира се, с някои от участниците сме си много по-близки, отколкото с други, но смея да кажа, че не сме имали дрязги, поне аз не съм. Иначе най-много си общувам с Игор, с Тодор Гаджалов, Радо и Гергана Коева. Сигурно ти прави впечатление, че фигурират повече момчета и е нормално за мен, тъй като от малка се разбирам повече с момчетата; а Гергана е страхотен човек, винаги усмихната, положителена и зареждаща!

- Кой бе твоят фаворит за титлата „Глас на България”?
- Не мога да си кривя душата - двама са! Игор и Тошко! И двамата са ми близки, и двамата ги уважавам безкрайно и сме, както и ще бъдем, приятели занапред. Не искам да ги слагам на везната кой е по-добър, това публиката ще го реши, а аз бих се радвала ужасно, както за единия, така и за другия.

- Влагаше винаги много емоция в изпълненията си. Коя песен ти бе най на сърце и с коя смяташ, че се справи най-добре?
- Веднага ти казвам: „Mercy on me” („Смили се над мен”, Кристина Агилера). Тогава някак чувствах, че наистина пея като за последно, че сцената е изцяло моя. С тази песен бях на елиминация, но не се уплаших. От една страна си казах: „Супер, ще си изпея любимата песен още веднъж”; но от друга страна знаех, че има риск да пея за последно в предаването и я изпях много по-добре втория път (поне според мен), с много тръпка и сълзи в очите, то май се видя. Изобщо, тази вечер се чувствах объркващо, но някак и неописуемо... дадох цялата си енергия и страст в изпълнението и останах! Бях доволна от себе си!

- Имахте ли често пререкания с Миро за това каква песен да избереш? Разбирахте ли се, беше ли добър треньор?
- Миро е човек, за когото мога много да говоря! Далеч не е такъв, какъвто съм си мислела, че е, преди да вляза в отбора му. Дали сме имали пререкания? Ха-ха, всеки път! Абсолютно всеки път! Миро е човек с характер, и то сложен характер. Понякога ме вбесяваше, признавам си, но е хитър и знам, че го правеше нарочно. Противопоставя се, за да те амбицира, за да доказваш, че знаеш какво искаш и че можеш. Миро е от тези хора, които обичат категоричните решения, да им показваш, че си сигурен, че си наясно какво правиш и че го искаш. Не знам какъв е критерият за добър треньор, но за мен (понеже, както споменах по-горе, съм суеверна донякъде) Миро е бил късметът ми. Така е трябвало да стане, да е точно той! Е, не ми беше лесно, но разбрах за себе си, че мога да отстоявам позициите си, дори против мен да застане човек с чудовищен опит, човек, който знае как се действа в шоубизнеса! Това беше изпитание и мисля, че го издържах... Миро е пич!

- Стигна толкова напред в „Гласът на България”, това си е истинско постижение. Как ти се отрази участието в толкова популярно предаване? Промени ли те в някаква степен?
- Хубав въпрос! Участието ми в „Гласът на България” е най-хубавото нещо, което ми се е случвало досега. Да „вляза в играта” за мен беше като подарък, който съм очаквала да получа от години! „Гласът на България” за мен сега значи - приятелство, опит, тръпка, емоция и колко ли други неща! Дали ме е променило? Промяната е в това, че започнах да откривам себе си, гледайки се отстрани, гледайки се през очите не само на моя град, но и на цяла България. Доказах си, че мога, повярвах повече в себе си. „Гласът на България” винаги ще остане скъп спомен за мен. А пък колко тайничко се надявам да е и старт за една бъдеща кариера!

- Как понасяш негативната критика на хората, които се мислят за големи разбирачи?
- С усмивка.

- Имаш ли планове за близкото бъдеще? Мислиш ли да се занимаваш изцяло с музика - да учиш музика, може би и инструмент?
- За инструмент, мила, пробвах на три (акордеон, пиано, флейта). E, не се получи! Може би бях прекалено малка, може би родителите ми не ме насърчаваха достатъчно или съм била разглезено мрънкало, не знам. Но сега вече, според мен, няма за кога. А виж, да пея - НИКОГА НЯМА ДА СПРА! Какво ще уча - ще реша догодина. Планове имам хиляди, нахвърляни в главата си, но като (ако) се осъществят, ще разбереш.

- Какво би пожелала на читателите на Т21 и изобщо на съгражданите си от Троян?
- Бих казала на Троян: „Какво като сме малък град - ето че можем, аз успях! А не вярвах, честно казано!”. Виках си: „Че кой ще забележи точно мен - Елица от малкия Троян?” Да, обаче разбрах, че когато човек е упорит и се бори за мечтите си, нещата просто се случват. Старите хора са казали: „Трудът не може да остане невъзнаграден!”. И е така, трябва просто да вярваме и да действаме. Целувам Троян и винаги ще съм му благодарна за подкрепата, която ми показа! Благодаря от сърце! И само още нещо! Благодаря на семейството ми (които не спряха да ми дават здрава опора и подкрепа), на приятелите ми. А без един човек никога нямаше да се справя - Мариета Жекова! За нея няма да казвам нищо, това е достатъчно - тя знае колко я обичам и колко съм й признателна!

Интервю на Теодора Иванова,
студентка във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”,
българска филология

Начало

Още по темата:

• Елица Наумова впечатли с таланта си Петя Буюклиева
• Елица сред финалистите в конкурса "Нова Вълна"
• Трима от "Великолепната шесторка идват" в Троян
• Браво, Ели! Горди сме!
• Елица продължава напред в "Гласът на България"
• Елица пя като голяма звезда
  

Tweet