Троянска керамика в „National Geograрhic” от 1932 г.

* Името „Троян” е използвано от софийския търговец като фирмена марка * Докато троянските грънчари не продадат стоката си, други майстори не са могли да продават
* Хубавата паница се пълни два-три пъти, лошата – веднъж

Пенка Петрова-Голийска – авторката на този любопитен материал, е дългогодишен уредник в троянския Музей на занаятите и приложните изкуства (МНХЗПИ) и е най-сериозният днешен изследовател на краевата ни история.

ПРЕДИ ВРЕМЕ СПИСАНИЕ “NATIONAL GEOGRAРHIC - БЪЛГАРИЯ” имаше рубрика „България в архива на NG”. Много полезно четиво, защото се научаваше как през годините България е видяна и почувствана от кореспондентите на списанието и представена пред света. Може да се отбележи, че материалите, посветени на страната ни, са написани обективно и добронамерено.

В БРОЯ ОТ МЕСЕЦ ЮЛИ 2001 Г. списанието помести отново голям пътепис за държавата ни, озаглавен „България – земя без ферми” от Мейнард Оуен Уилямс, първият задграничен кореспондент и щатен автор на изданието. Любопитното е, че в този пътепис, публикуван в августовския брой на NG през 1932 г. след повече от десетгодишно мълчание (последният пътепис за страната ни е от 1921 г.), България се завръща на страниците на списанието и за пръв път е представена с цветни снимки.

В ТЕКСТА НА КОРЕСПОНДЕНТА нищо не се споменава за Троян и затова изумлението ми беше безгранично, когато видях великолепна цветна снимка на керамика, по форма и декорация характерна за троянската керамична школа, по-точно – за следосвобожденската. Имах чувството, че се намирам в 4-та зала на нашия Музей на занаятите. И в пояснението към снимката не е отбелязано нищо за троянска керамика, цитирам: „Търговци на грънци предлагат стоката си по страничните улици на столицата. Българинът вдясно, който разглежда една кана, е от село в околностите на София и носи домашнотъкани дрехи под палтото от овча кожа. Вляво се вижда продавач на боза – сладка напитка, която много се харесва на българите”.

ВГЛЕЖДАЙКИ СЕ по-внимателно с лупа, нали съм професионално обременена, открих в горния ляв ъгъл табела с текст на два реда: написаното на първия ред не се вижда, а на втория се разчита „Троян”. Вероятно софийският търговец на първия ред е обозначил името на троянския майстор, от когото е закупил стоката. Вижда се, че сергията е препълнена с керамика, разнообразна по форма и украса, аранжирана професионално, не липсват и детски играчки.

СНИМКАТА Е ОТ 1931 Г., времето на „Великата депресия”, както е наричана световната стопанска криза (1929-1934 г.), обхванала няколко континента. Това са годините, когато фалират банки, фабрики и други предприятия, когато захлопват кепенци занаятчийски работилници, когато на улицата без работа излизат хиляди хора. (В семейния си архив пазя едно писмо от 1932 г. до дядо ми по майка – икономически емигрант в Америка, от негов троянски приятел и роднина, в което авторът е описал подробно състоянието на България и вилнеещата стопанска криза, като съветва дядо ми да не се завръща, защото според него Америка ще излезе по-бързо от кризата.)

КАКВО СЕ СЛУЧВА В ЗАНАЯТЧИЙСКИ ТРОЯН? И по време на кризата, и след нейния край градът запазва ролята и значението на занаятите като характерна черта на икономическото си развитие. Според анкетата на Популярната банка в Троян за 1933 г. броят на занаятчиите в Троянска околия с население 47 993 (според преброяването от 1926 г.) е 3 986, или 12 на сто. Само за Троян с население 4 000 жители са регистрирани 822 занаятчии, или 20,55 на сто. Общо за градовете в България процентът на занаятчиите е под 4,2 на сто. Тази локална специфика има своето обяснение, което не е възможно да бъде изяснено в рамките на една вестникарска статия.

НО ВСЕ ПАК - специалистите са доказали, че суровите географски условия и стопанската специфика на района са направили балканджията майстор и предприемчив, и буден, и реалист. Неговите усилия за подобряване на битовите условия, за съхраняване на стопанската и социалната значимост на занаята са сполучливи – търси и намира пазари, познава добре етнографските и географските дадености, битовата и религиозната култура на посещаваните селища, съобразява се с техните особености и изисквания. Основополагащ елемент на тази пазарна практика е проучването на пазара и рекламата, или маркетинга, както се изразяваме днес. Ето няколко примера.

ЕСЕННО ВРЕМЕ, след приключване на активния селскостопански сезон, майсторите са практикували стария и изпитан метод на търговия – закарване на стоката от дюкяна до потенциалния купувач, с когото е осъществявана натурална размяна – зърнени храни срещу съдове, наречена „пълно за празно”. В една стара троянска песен се казва:

Снощи във село пристигна
керван троянски грънчари.
Рано се Севда събуди
и при грънчари отиде.
Севда грънчари думаше:
Ой ви, троянски грънчари,
като от Балкана идете,
защо Минко не водите,
Минко, младото грънчарче…

ТАЗИ ВЕКОВНА ПРАКТИКА е принудила троянския грънчар да изучи каква е стопанската възможност на полските села и откъде най-изгодно би могъл да си набави необходимите му храни. Например в Поповско, Шуменско, Беленско, Русенско, Видинско, Ломско, Оряховско има жито и варива, в Плевенско, Белослатинско и Никополско – царевица. Качествата на предмета, неговата практичност и естетичност са белези, които завишават или намаляват стойността му, проявяваща се чрез количеството зърно при размяната. Големият български художник Александър Божинов разказва: „Гледал съм на Разпети петък как вашите балканджии ходят да разнасят стоката си по селата. Във всяко село има троянски художници грънчари. Те носят стоката си. Хубавата паница или делва се пълни два-три пъти с жито, лошата – веднъж.”

КАК МАЙСТОРИТЕ СА РЕКЛАМИРАЛИ стоката си? Преди години бай Дули Маринчевски, грънчар от село Терзийско, ми разказваше: „Карам каруцата през селото към мегданя, удрям голяма делва, изпечена хубаво, с пирон по дъното, та чак пуска искри. Като я чукна, тя пей… и викам: А, грънци, паници, троянски… Или: Хайде, грънци, грънци, хубави троянски грънци – шарени, писани…”

В 4-ТА ЗАЛА НА МУЗЕЯ НА ЗАНАЯТИТЕ е показан един Календар на панаирите и пазарите в страната, посещавани от троянските майстори грънчари, който потвърждава монополното положение, което те са заемали. По данни на стари майстори по панаирите, докато троянските грънчари не продадат стоката си, други майстори не са могли да продават, защото „Троян”, „троянски грънци” са били един вид емблема, запазена марка за качествена и функционална керамика. Но не само това. Основно правило за всички троянски грънчари е: за панаирите се карат „шарени грънци”. На панаира в Ловеч се продавали грънци „за здраве”. Знае се, че на Връбница трябва да се внесе вкъщи нещо от пръст. Тук най-много се търсели стомни „ловчанки” с капак, малки стомнета, паници, менчета с дръжки, ръкатки. На панаира във Враца на Свети Дух се продавали грънци „за Бог да прости”. В Трявна – най-много паници, защото „никой не трябва да си оди без печена пръст”. В Севлиево се продавали най-много „турски ибрици” – един път печени и неглазирани.

С ТЕЧЕНИЕ НА ВРЕМЕТО се налага и друга форма на търговия – посредничеството на търговците, които обикновено с пари закупували грънчарските изделия, зареждайки дюкяни и магазини в страната, което е показано на снимката от “National Geograрhic”. Името „Троян”, което се разчита, е използвано от софийския търговец като фирмена марка, която успешно да реализира стоката.

Пенка Петрова-Голийска,
бивш уредник в Музея на занаятите - Троян

Начало

Още от същия автор:

• Троян почел 1000-годишнината от смъртта на св. Методий
• ПРЕДИЗВИКАНО: С добитъка по площада Троян е в 19. век
• Люта свада за мястото на троянската църква
• УРОЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА: Две чествания на св. св. Кирил и Методий
• Д-р Найден Шейтанов - учен с европейски измерения

Tweet