Писма от Америка: Нещата в Троян могат и ще се подобрят... (3)

* „Да не мислите, че япончетата спят до 10 ч. през лятото, после баба им прави закуска, и после на кафе с приятелчета, и после чалга до 12, и секс на 15 години, алкохол и цигари от 6. клас, каране на мотори без книжки и прочие”

„Горда съм, че съм българка, троянка…”

АВТОРКАТА НА ОБШИРНИЯ МАТЕРИАЛ, писан специално за Т21, който ще ви представим в няколко поредни броя – Теди (Tedyy Von burg, както самата тя се подписва), е троянка, но от десетина години живее в САЩ. И въпреки че е на хиляди километри от родния Троян и България, актуалните ни проблеми живо я вълнуват, нещо повече – не й дават мира, ядосват я, провокират я да търси решения. Тази нейна ангажираност обяснява и редовното й и много силно присъствие в коментарната част в сайта на Т21. Някои сигурно ще попитат – какво цели Теди с това си „ровене” в нашите троянско-български неразбории; ето обяснението й: „Винаги съм си мислила - не може ли да се изкопират някои готови модели и структури от по-успелите от нас нации. Някак си ми изглежда логично да се опита нещо ново и различно, щом очевидно начинът, по който я караме в България, не води до нищо продуктивно. Определението за лудост в Америка е когато някой прави нещо по един и същ начин много пъти, а очаква различен резултат”.

И ДВЕ ДУМИ ЗА САМАТА ТЕДИ, помолихме я да се самопредстави: „Моята биография е много скромна. Не мисля, че мога да впечатля някого, нито пък това е целта ми, затова не искам да говоря за себе си. Както се казва в една поговорка: „Няма пророци в собственото им село”. Мога да кажа само, че съм родена и отраснала в Троян, и съм горд носител на троянска диплома за средно образование. Мисля, че всичко това ми дава право да се нарека троянка. Повечето хора, когато емигрират, забравят откъде са тръгнали. Аз не мога, и не искам, или по-точно - не искам, следователно не мога. Горда съм, че съм българка, троянка, и съм дълбоко убедена, че наш дълг е да бъдем не по-добри от своите съграждани и братя, а да бъдем по-добри от самите себе си. Ето защо отделям от свободното си време да напиша тези неща - защото вярвам, че от многото идеи, които споделям, една да попадне на правилния човек и се реализира, българите ще имат по-добри дни. Днес прочетох, че сънародниците ни в Сиатъл са си организирали свой самодеен театър (вече от 3 години) с цел възраждането на българската култура и ценности. Защо българите в България да не могат да направят същото?”.

Т21

*****

НАЙ-ВАЖНОТО е децата да не са само по улиците и да се чудят с какви глупости да се занимават от скука, защото така дрогата си пробива път сред младите. При тази безперспективност, озлобени възрастни, и емигрирането на по-напористите, и ето ти я депресията на един цял народ. Да не мислите, че япончетата спят до 10 през лятото, после баба им прави закуска, и после на кафе с приятелчета, и после чалга до 12, и секс на 15 години, алкохол и цигари от 6 клас, каране на мотори без книжки и прочие. Няма такива филми. Ставане в 6 (както казва един наш все пак успял сънародник в САЩ: „Ставане в 6, независимо колко е часа”), тренировки, училище, подготовка за училище, помагане в къщи; и религиозни практики не само в неделя, медитации дневно, дни за постене, доброволен труд. Имат много строг режим. Ние, българите, нямаме дисциплина, а без дисциплина успех не може да има, независимо колко талант имаш.

ПРОЧЕТОХ НЯКЪДЕ, че се планира организирането на конференция или нещо от сорта, за да се обсъдят проблемите, с които се сблъскват инвеститорите от чужбина. Аз мога да ви кажа с няколко думи: 1. Вечното мрънкане как няма пари и как нищо няма да стане и нищо няма да се промени; 2. Изпускането на златни възможности заради тромавата ни законодателна система (законодателната система у нас „осира“ всичко, което е останало в държавата; трябват повече прависти в политиката - в САЩ това е неписано правило, а може и да е по закон, не съм сигурна); 3.Архаичното и политизирано мислене на властимащите. Всеки инвеститор първо изпраща екип от адвокати, който да проучи законите на съответната страна, за да може да се предвиди всяка възможна ситуация, минимални заплати, плащане за извънработно време, злополука или проблем, за да си преценят дали си струва да се инвестира. В България законите са толкова неясни и безпрецедентни, че нямам думи.

ИЛИ ПО-КОНКРЕТНО КАЗАНО. Няма място за мол на централно място в Троян, следователно мол няма да има. Трябва мислене извън кутията („out of the box”). Ами ето, аз виждам златна възможност за млади студенти по архитектура с отличен успех да се поканят да участват в конкурс или просто дипломната им работа да бъде построяването на мол над реката - между двата моста, олекотени метални конструкции, и много стъкло. Да включва ледена пързалка, 3D кино и, разбира се, магазинчета за дрехи, но и за сандвичи, пуканки и други глезотийки, типични за по-младите, а защо не и за по-старите. Ето го заданието! За символична сума или просто за чест и слава да сложат името си под проекта; всеки отличник ще се възползва от този шанс да започне кариерата си, да влезе в такъв екип и да стане известен, да натрупа малко опит, да се срещне с други млади професионалисти, вместо да сменя памперси на бебета и на баби в чужбина срещу подслон, храна и жълти стотинки. Е, това да им се каже на хората, и ще видим дали няма мислещи и амбициозни млади хора в България. Тия млади хора трябва има какво да правят. Канете им повече лектори за позитивно мислене. С тоя негативизъм ставаме бързо и със сигурност много неприятни на чужденците. Те обичат хора, които се усмихват и са им услужливи с информация.

ИНТЕРЕСНО Е докъде ги докараха нещата със слънчевата централа в Силистра, за която американският посланик говореше преди няколко месеца. Той каза тогава, че ако България не промени някакъв си закон за енергията, американците не можели да започнат да строят. Каза също, че и в Румъния свети слънце, та да побързаме. Не знам защо кметът не се напъне и не наблегне на такива проекти; такава слънчева централа би могло да се построи и в Троян, та да заговори светът за троянци. Но никой не поема рискове. Много ги е страх да не загубят нещо. А то не останало нищо за губене. Младите избягаха и станаха белите роби на Америка и Европа, а старите оплакват старините си в самота.

ИСКАХ ДА СПОМЕНА И ДРУГО - за американските библиотеки. Всеки ден има безплатни класове за майки/бащи с деца, които не ходят още на градина, защото родителят не работи по една или друга причина. Вместо да се събират по кръчми и кафета, в библиотеката си водят децата и библиотекарката им чете кратки книжки, за да се научат от малки да обичат да четат, пеят детски песнички, а майките се запознават с други майки и си говорят за неща от сорта къде ходят на йога или пилатес (популярен фитнес метод – бел. Т21), или на готварски курсове, испански, или къде да са доброволци, или къде има евтини разпродажби. А у нас, в България, младите майки се наливат с кафета по кръчмите (нали нещо трябва да се консумира), пушат, за да „отслабнат“ и всичкото отива в бебето, а после се чудят защо сме на 1-во място в света по рак и сърдечни заболявания. Никой не инвестира в просвещението на заспалия ни народ, който като че ли се пробужда само като попадне зад граница.

ТУК В ПОРТЛАНД (щата Орегон) се събираме около 30 българи в местната библиотека и една българка (учителка от България) чете на децата, учи ги правят сурвакници, мартеници, да драматизират приказки, разбира се - за без пари. А знаете ли аз от колко далече ходя там - 40 мили в едната посока. Чудя се, защо човек разбира какво е родината за него, когато я изгуби? Но нашата мила телевизия ни засипва с глупости ежедневно, които децата гледат - и пак отново това чудене ама защо децата се държат като дърти „к..ви“. Иска ми се да видя малко по-интелигентни предавания, които показват как хора купуват селски стари къщи и си правят красиви летни вили, където ходят с приятели, за да се насладят на слънчев български климат и на провинциалното спокойствие. Тук има много такива предавания, които действат просто вдъхновяващо. Като че ли само ние, българите, се срамуваме да кажем, че имаме къщи на село, и садим лук, пиперки и боб. А тук хората мило и драго дават за къща с дворче където, където да си насадят органични цветя и домати. Хората ядат бекон (пържена сланина) по ресторанти за закуска с 3-4 филии хляб, намазани с масло, пържени яйца, но никой не ги нарича селяни или фермери. Ами това са неща, които в извънучебни лекции могат да бъдат показани.

ТРОЯН ТРЯБВА ДА СИ ИМА ЗАЛА ЗА ГОСТИ - лектори, и учениците да се задължават да ходят. Темите могат да бъдат: маниери и добро поведение (ето работа за завършилите психология); облеклото, с което отиваш на интервю за работа; опазване на околната среда и т. н. Може да се направят класове на по-символични цени, като например: готварски класове за младоженци, или за студенти, или за вегетарианци. Хората ходят на такива класове не толкова да научат нещо, а да се социализират, да се срещат с други хора, двойки, за да срещнат партньори. В България нещата са като в евтин американски сериал. Напият се като казаци в дискотеката и на другата заран не могат да си спомнят името, да не говорим за човека, до когото са се събудили. И на тази основа се гради останалото. Никакви общи интереси и цели, защото в България от дете ти се повтаря, че нищо не е нормално в тази държава и освен времето нищо друго няма и бегъл шанс да се промени.

НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОБВИНЯВАТ младите хора, че не раждат. Много грозно започва животът на младия българин. Толкова ли няма някоя строителна фирма в Троян да построи за млади български семейства разни дървени колибки от американски тип в края на града, за да се научат младите сами да си поемат отговорностите. Троян има толкова потенциал да се разраства. И знам - сега ще започнат критиките и нападките върху моите писания, но трябва градивна критика, и конкретни въпроси към властта, прозрачност във всички действия на кмета и другите властимащи. Това са си граждански права, гарантирани дори и от нашата скромна конституция. Аз смятам, че нещата в Троян могат и ще се подобрят, но трябва повече хора да участват в тези граждански дискусии.

(край)

Теди (Teddy Von burg), САЩ

Начало

Още от същия автор:

• За наше добро трябва железен закон
• И в най-идеалната организация ще намерим някакъв недостатък
• Писма от Америка: Да му е тихо и чисто на човек като си пие кафето (1)
• Писма от Америка: Важното е да успее да се измъкне от Троян... (2)
  

Tweet