Троянец грабна национален приз по риболов, слуката - на яз. "Сопот"

* Димчо Кюрекчиев спечели приза на в-к „Рибар” за уловен с въдица най-голям шаран – 20,9 кг и 106 см * Единственият проблем - намирането на удобна тава за печене и поне дамаджана бяло вино
* Яз. „Сопот” - пълни живарници и отлични условия за водни спортове

СЕДМИЧНИКЪТ В-К „РИБАР”, трибуна на българския риболовец, провежда ежегоден конкурс за уловена най-голяма риба. За изминалата 2010 г. в категорията „най-голям шаран”, уловен с рибарска въдица, първо място печели Димчо Кюрекчиев от Троян, собственик на крупната строителна компания „Димко-6 ”. Шаранът тежи цели 20 кг и 960 г и е с дължина 106 см, уловен е през м. септември на язовир „Сопот” (най-големия и атрактивен водоем в община Троян, недалеч от с. Голяма Желязна – бел. Т21). За слуката и майсторлъка си Димо е награден с грамота и подаръци от редакцията на в-к „Рибар”. Радостно е, че това легендарно събитие се случи в нашата Ловешка област и то на яз. „Сопот”, където през 2010 г. е поставен и втори рекорд - за „най голяма бяла риба”, цели 8,2 кг, уловена от Звезделин Вергилов.

ПРЕДИ 6-7 ГОДИНИ красивото изкуствено езеро се стопанисваше от трима арендатори, и в него останаха само жаби и водорасли. Благодарение на държавата, в лицето на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), статутът на язовира спешно беше променен само за любителски риболов и в момента стопанският риболов с мрежи е абсолютно забранен. През последните години държавната агенция, ловно-рибарското дружество в Троян и сдружение „Боби Фишер - Троян”, извършиха мащабно зарибяване с различни видове риби. Само за 2009 г. ИАРА изсипа 4 тона зарибител от шаран, амур, толстолоб, европейски сом, щука и др. Контролът е затегнат на максимум и резултатите не закъсняха – единствено яз. „Сопот” е с два трофейни улова за изминалата 2010 г.

СПОКОЙНО МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, че този водоем се превръща в туристическа забележителност, място предпочитано от хиляди местни и гости за отдих и риболовен туризъм. В полите на Васильовска планина, част от Старопланинската верига, яз. „Сопот” с кристалните си води освен пълните живарници с риба, предлага прекрасни условия за сърф, гребане, плуване и атрактивни водомоторни спортове; а през зимата е истински рай за любителите на подледния риболов с тлъстите костури и сребристи сулки. И тази награда на г-н Кюрекчиев е особено ценна за региона - каква по-добра реклама от нея за съживяване на туризма и икономиката на този живописен край?

НЕКА СИ ПРИПОМНИМ ПРЕЖИВЯНОТО ОТ ДИМЧО ОЩЕ ВЕДНЪЖ: „В 6:00 часа сутринта усетих, че нещо става с едната ми въдица. Затичах се бързо към нея и рязко засякох. В първия момент не знаех дали изобщо има риба, но само след секунди усетих тежестта и силата на противника, който мигновено пое към дълбините. Влакното се изпъна до краен предел и започна да свири на вятъра. От опит знам, че първите две-три минути са най-критични, тъй като за това време трябва да обърна шарко с главата към брега - в противен случай острият и назъбен като трион шип на гръбната перка ще пререже влакното. Добре че бях с добри приятели и опитни рибари. Пръв на помощ в неравната битка се притече изпълнителният директор на фирмата ми Стефан Христов и веднага си обещах, че ако вкараме в кепа този звяр, незабавно ще му повиша заплатата. Влакното беше само 0.25 и шансът да издържи бе много малък. Стефан предложи да се качим в лодката и с гребане доближихме рибата. Като я видях от близо, прималях. Огромно златистожълто чудовище! Аз навивам макарата, а водният исполин започна да ни влачи с лодката към дълбокото.След близо час и 50 минути силите започнаха да го напускат и Стефан с бързо и ловко движение го вкара в кепа. Така всичко завърши благополучно. Естествено - снимахме се за спомен със симпатичния рибешки дебелак. Тази историческа слука ми струва най малко около 200 кг царевица за подхранка, много търпение, защото този великанът освен силен и борбен е и много умен и предпазлив, плюс незабравими за цял живот емоции”.

ТОВА БЕ РАЗКАЗЪТ на г-н Кюркчиев, изказан на един дъх. Само за сведение ще ви кажа, че през 1998 г. в съседна Румъния е поставен световен рекорд за уловен най-голям шаран - с тегло 37,3 кг и дължина 115 см. Но рибата е уловена в арендуван водоем и е хранена със смески, докато тук става дума не за рибешки бройлер, а за риба, живяла на свобода. Много колеги рибари завистливо коментират, че такава риба не става за ядене. На тях им казвам – цяла беда за гигантския шаран е, че е изключително вкусен. Единственият проблем е намирането на удобна и с достатъчни размери тава за печене и поне дамаджана бяло вино.

януари 2011 г.

Д-р Йордан Найденов,
ръководител на сектор "Рибарство и контрол" към ИАРА - Ловеч

Начало

Още по темата:

• Троянски бизнесмен изби рибата
• Шаран 21: Още за уникалната слука на Димчо Кюрекчиев и приятели

Tweet