Баскетбол: Репортажи – да, но какви?

* Само с наливане на пари не става отбор * Недейте да мислите, че откривате топлата вода в Троян * При правилна тактика по-слаба армия може да победи по-силната

БАСКЕТБОЛНИТЕ РЕПОРТАЖИ НА СТЕФАН ГЕНКОВ са супер приятелски и сговорни на принципа „со кротце, со благо”. Йок да не засегнем някого, за да не ни се разсърди, и най-вече – организаторите братята Димитър и Никола Пиронкови. Относно работата на треньора Петров и централния нападател Балев четем в репортажите само суперлативи. Машината вкарал 45 точки, но какво от това – отборът пак паднал и прочие.

ЗАПОЧВАМ С ОРГАНИЗАТОРИТЕ БРАТЯ ПИРОНКОВИ – похвално е и заслужават поздравления, че те първи дръзнаха да възкресяват мъжкия баскетболен отбор. До тук е о`кей и трябва да им се пише шестица. Но… те са млади и неопитни и не знаят как да се постигне това баскетболно чудо – добър мъжки отбор. Същевременно са се дистанцирали от хората, които са правили голям мъжки баскетболен отбор и знаят как се прави това. Тия можещи хора са обявени от Никола Пиронков за изкукуригали и непотребни. Какво значи изкукуригал – неадекватен: ти му казваш „Дръж ми шапката”, а той ти отговаря „Драпай си ребрата”. Всъщност животът учи: Не отричай миналото, защото няма да сполучиш в настоящето, а бъдещето ще остане един мираж, какъвто и кураж да притежаваш.

САМО С НАЛИВАНЕ НА ПАРИ НЕ СТАВА ОТБОР, пример в това отношение е кралският футболен клуб в Испания „Реал” (Мадрид). Събрали са най-добрите и скъпо платени играчи от целия свят, но голям отбор не стана. „Барселона” ги бие, когато си иска (в Испания се провежда турнир за купата на краля, а в Троян – за купата на кмета, своего рода близалки, ако аз съм кметът, организаторът на тази купа ще го изхвърля като мръсно коте и повече няма да стъпва в Общината, но това е друга тема).

СПОРЕД МЕН трябва да се изгради треньорски съвет, който да бъде в помощ на треньора Петър Петров. Какво имам предвид. На всяка среща да се определя човек от треньорския съвет като консултант на треньора и след всяка среща да се прави разбор и анализ на играта на нашия отбор. В това няма нищо нередно и обидно, защото треньорът Петров е млад и неопитен и тепърва ще се учи на треньорство и водене на мачове. Това, че е играл в националния отбор на България, нищо не значи, а и ВИФ не учи на треньорство. Треньорството е заложено – или го имаш, или го нямаш и в практиката го развиваш и усъвършенстваш.

ОПРАВДАНИЕТО, че няма кой да подаде на центъра, е несъстоятелно. Полусезонът свърши, а несполучливите подавания на централния нападател продължават. Истината е в целенасочената тренировка на един кош с един и два центъра и подаването на същите. Навремето, като дойде двуметровият Сико в „Чавдар”, от две тренировки на един кош Финта се научи да му подава и играта на отбора тръгна.

УВАЖАЕМИ БРАТЯ ПИРОНКОВИ, приемете тези мои критични бележки като бащински съвет. Недейте да мислите, че откривате топлата вода в Троян и да сечете клона, на който седите и разчитате. Уважавайте хората, които преди вас са правили големия баскетбол в нашия град. Като пример за подражание в това отношение посочвам футбола и Димитър Пенев, който не съм сигурен дали има и средно образование, но е на почетен пиедестал сега и винаги и не му казват, че е изкукуригал. Симеон Варчев – ямболски селянин, който ми е до глезена, но навремето в „Черно море” (Варна) го приеха заради Георги Глушков и сега е на уважение и почит. Той е с два инсулта и още търсят неговите съвети и не го обиждат. А в Троян вие сте обявили война на Финта, че бил прост и ме слуша, а не слуша баскетболното недоразумение Макариев. Какво искате от Финта - да решава система уравнения с две неизвестни, за това няма акъл, но да държи ключовете на залата и нейното стопанисване има и заслуга, и акъл. На мача с „Дунав” (Русе) бях седнал до Илия Пиронков старши – вашия баща. Той ми каза, цитирам: „Няма ги вече такива хора като тебе, навремето ти я построи (залата – бел. ред.), а сега няма кой да я удължи и разшири”. Това са думи на вашия баща, един достоен за уважение човек.

ОТНОСНО ИГРАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ НАПАДАТЕЛ - в много случаи е неправилна. Иска топката, но си държи ръцете долу при коленете и в такъв случай двуметровият става джудже, а противниковият играч, който му е до раменете, му взема топката. Двуметровият централен нападател трябва да иска топката, когато излезе пред противниковия играч, с вдигнати горе ръце и става триметров, с отскока – четириметров, което означава туш на противника. Във всички учебници по тактика в армията пише, че при правилна тактика по-слаба армия може да победи по-силната и обратно. В баскетболната игра това правило важи със същата сила. Срещата ни с НСА (София): НСА - това е институт за мускули и мускулни качества, бързина, сила, издръжливост, отскокливост и пъргавина, а нашият отбор тръгнал да ги надбягва и прочие. Грешна тактика. Вместо да възприеме тактиката на бавната игра с един и два центъра и много здрава защита. Същото се получи и в срещата ни с „Дунав” (Русе). Отлично тренираният отбор на Русе ние тръгнахме да надбягваме със слабо тренирания наш отбор – грешна тактика и по едно време централният ни нападател свърши въздуха и едва се връщаше под нашия кош за защита. В такива случаи: постепенно нападение с бавно придвижване със сигурно владеене на топката и игра в центровете, а защитата - много здрава и с преливане и взаимопомощ откъм топката без оголване.

ОТ ВСИЧКО КАЗАНО ДОТУК смятам, че не съм обидил никого и ще бъда удовлетворен, ако с тези мои критични забележки бъда поне малко полезен за подобряване играта на нашия отбор. Бъдете живи и здрави и Бог да ви пази! Успех!

Иван Христов-Ицата,
дългогодишен треньор по баскетбол

Начало

Още от и за същия автор:

• Без Ветов - по ветовски!
• Честито: Ицата на 85!
• Иван Христов: Моят септемврийски късмет
• Иван Христов: Вместо раиран костюм - почетен гражданин?!
  

Tweet