Светското му име е Минко Мошеков

* Захарий в „Записките…“: „В Търновския затвор беше игуменът на Троянския манастир хаджи Макарий – истински Христов служител. Като ме видя в такова окаяно положение, скъсан, бос и с изранени крака, даде ми своите калцуни за път, като ме благославяше да ме пази Спасителят, където и да ме водят”

Нашите герои

Архимандрит Макарий

ТРОЯН не получава свободата си даром. Въпреки че тук въстанието не избухва, че Захарий в „Записките..“ си говори за многото предателства в Троянско, въпреки тукашните еснафски народопсихологически особености, неразбиращи онези, дето не спазват правилото „наведена главица сабя не я сече“. Защото има своите дейни помагачи на отряда на ген. Карцов, щурмувал и превзел при невъзможни условия Троянския проход, има комитетските си хора, има опълченците си, а за следосвобожденските герои във войните за национално обединение е излишно да говорим – достатъчно е да споменем Дойран и стоманения 34-ти пехотен Троянски полк…

ЗА ЕДИН от големите ни герои в освобожденската епоха, може би най-големия, разказва Музеят на занаятите (във фейсбук групата „150 години Троян – събтия“, посветена на юбилейната градска 150-годишнина на Троян, която отбелязваме през 2018-та). Разказва ни за един величав поп, духовник, бунтовник и водач, един необикновен троянец, заслужаващ най-дълбок поклон – игуменът архимандрит Макарий.  

Т21

СВЕТСКОТО му име е Минко Иванов Мошеков. Роден е през 1831 г. в мах. Усойна на с. Колибето (днес с. Черни Осъм). Постъпва в манастира като послушник и завършва килийното училище. И още тогава, буен и любознателен, спечелва вниманието, обичта и уважението на братята монаси. В годините на революционния подем, вече е в зряла възраст, с интерес следи съдбата на българските емигранти в Румъния, решенията на Букурещкия революционен централен комитет за освобождението на България. През есента на 1871 г. Левски основава революционен комитет в Троян. Макарий е избран за подпредседател и активно се включва в революционната борба – често е в Троян, участва в събранията на съзаклятниците, събира пари за оръжие, барут и дрехи за всеобщото народно въстание. В една нощ на януари 1872 г. Левски основава в игуменарницата на манастира революционен комитет – първият в България монашески революционен комитет. Макарий с достойнство заема председателското място. Общото дело сближава двамата и от сега насетне Апостола е чест гост на манастира; а след гибелта му тук продължават да намират сигурно убежище Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стефан Пешев, Тома Хитров, Петър Факиров.

ЗА КРАТКО време Макарий купува оръжие за комитета, а в близката мах. Миленча прави скривалище за барут и оръжие, от което снабдява и другите комитети: Ловешкия, Севлиевския, Новоселския, та чак и този в Панагюрище. По време на Априлското въстание (1876 г.) и боевете при Ново село Макарий със 70-80 въоръжени членове на комитета (монаси и миряни) отблъсква няколко нападения на башибозуци и черкези срещу манастира. Същата година, след разкриването на Троянския и на революционния комитет в манастира, Макарий е арестуван и откаран в ловешкия, а после в търновския затвор, където е подложен на жестоки изтезания. Захари Стоянов пише в своите „Записки…”: „В Търновския затвор беше игуменът на Троянския манастир хаджи Макарий – истински Христов служител. Като ме видя в такова окаяно положение, скъсан, бос и с изранени крака, даде ми своите калцуни за път, като ме благославяше да ме пази Спасителят, където и да ме водят…”. Макарий е осъден на смърт, но после – помилван. Връщайки се в манастира, продължава да работи за освобождението на България. По време на Руско-турската война взема дейно участие и е незаменим помощник на Троянския отряд на ген. Карцов. Още през лятото на 1877 г. архимандрит Макарий се среща с организатора на българските доброволчески чети и ръководител на руското разузнаване Никола Кабакчиев и дава своята помощ като издирва сведения за турските войски и укрепления. Макарий изгражда мрежа от 14 сътрудници, повечето манастирски хора, които постоянно кръстосват Балкана и проявяват изключителна находчивост при събирането на данните.

Ген. Карцов обсъжда с архимандрит Макарий и троянски първенци предстоящия щурм на Троянския проход, картината е озаглавена "Военен съвет", худ. Анастасия Панайотова

В КРАЯ НА 1877 Г. руското командване решава да се премине Балкана от сформирания през август Ловешко-Севлиевски отряд, който е преименуван на Троянски и начело застава ген. Карцов. Още с появата му в Троян в края на декември негов верен помощник става отец Макарий, който присъства на всички важни съвещания. Под негово ръководство манастирът набавя товарни коне, биволи и мулета и съставя керваните. Макарий организира женска хлебопекарна, която денонощно работи в манастира, както и ежедневното транспортиране на храна до войските, като често керваните са предвождани от самия игумен. Той поема изхранването и подпомага въоръжаването на четите на воеводите Цеко Петков и Георги Пулевски. Под личното му ръководство се организира и лазарет за ранени в светата обител.

ЗА НЕУМОРНИТЕ действия на игумена в своите спомени ген. Карцов пише: „Сутрин той изпращаше ешелони в планината, ръководеше разчистването на пътя при изкачването, вечер се явяваше при мен за указания, нощем се грижеше за приготовляването на хляб и вино, изпращаше всичко това в денкове за войските, а на разсъмване, яхнал балканското си конче, беше пак на прохода”. Казашкият полковник Митрофан Греков с признателност си спомня: „Колко симпатичен и достоен човек! Ние сме му задължени много. На пустинните височини, разбира се, нищо не ще доставиш за каквито и да било пари, а той ни докара тук в манастирски чували хляб, печено и варено месо, вино и ракия. Не само аз от участниците в преминаването на Троянския проход ще го спомням с топла и сърдечна благодарност.” 

Манастирското гробище с ливанския кедър над него, тук е погребан архимандрит Макарий

Гробът на архимандрит Макарий, големият мраморен кръст

 бе поставен неотдавна от сегашния игумен Сионий

СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО на България архимандрит Макарий се посвещава изцяло на стопанската и строителна дейност в манастира, в резултат на което са построени голяма трапезария, жилищни помещения за поклонници, тепавица, дъскорезница. През 1885 г. той свиква монашески събор и отпуска за младата българска армия „40 говеда, 40 овце и частно събрано от братята за Червения кръст 3000 гроша”. С широка обща култура, по природа интелигентен човек и духовник, архимандрит Макарий, достойно изживял годините на своя живот, умира на 6 февруари 1906 г. (погребан е в гробището в двора на светата Троянска обител, над което днес се извисява грамаден ливански кедър, донесен от Божи гроб и засаден още преди Освобождението именно от архимандрит Макарий; запуснатото доскоро манастирско гробище бе подредено от сегашния игумен дядо Сионий, а на гроба на Макарий бе поставен масивен мраморен кръст – бел. ред.).

Музей на занаятите, Троян

Начало

Tweet