Иво Немски: Започнах да срещам страхотен отпор

* „Тогава ми хрумна идеята да се опитам да променя нещата, имах и някакви заделени средства, но основното бе огромното ми желание да играя футбол“ * „По-късно ни бе отрязан и достъпът до чешмата на мотополигона и футболистите знаеха, че трябва да си носят
 шишета с вода от вкъщи“

Интервю

Иво Немски

Иво Немски е на 26, завършва бакалавърска степен в Техническия университет в Габрово, специалностт компютърни системи и технологии. Запален по спорта – основно футбол, но и тенис на маса, мотоциклетизъм, ски. Троянец и троянофил. „Падам си по Троян. Виждам бъдещето си само и единствено свързано с Троян. Тук ми харесва и тук искам да живея“, категоричен е младият ни съгражданин. Поводът за разговора ни с него обаче не бе от най-хубавите и в казаното има доста болка, но не и примирение. Става дума за наетото през 2013 г. общинско помещение (едно от празните халета на мотополигона) и превърнато в зала за футбол, която в крайна сметка (2016 г.) затваря безславно. За една добра идея, ненамерила, според Иво, нужното разбиране и подкрепа, нещо повече – натъкнала се на необяснима съпротива.

***

– Нека влезем направо в „казуса“. Как се стигна до затварянето на залата, помня колко радост имаше при откриването й през 2013 г.?

– Направихме я аз, баща ми, брат ми, бабите и дядовците, цялото семейство помагаше. А как ми хрумна идеята. Няколко лета ходих на студентска бригада в Щатите и след всяко връщане играех много футбол с приятели. През топлото по-лесно намирахме къде, но през зимата бе проблем. Играехме в същото хале, което две-три години по-рано, при кмета Акимов, бе пригодено в някаква степен за спортна зала. Но в рамките на тези година-две бе тотално амортизирано във всяко отношение – разбити лампи, счупени прозорци, през зимата бе кучи студ, навяваше сняг и по терена.

Входът на залата в добрите й години

– Но явно ентусиазъм не ви е липсвал?

– Да, така е. Аз бях един от инициаторите, бях организирал собствен отбор („Young stars”) и ходехме да играем редовно, имаше и други, дори при тези ненормални условия. Залата се стопанисваше от общинското дружество „Общински пазари“ ЕООД, имаше и пазачи, техни хора, и постоянно им се оплакваме – за счупените прозорци, лампите, липсата на място за преобличане, на закачалки и т. н. Но с оплакванията нищо не постигнахме, всичко си продължаваше по същия начин. Тогава ми хрумна идеята да се опитам да променя нещата, имах и някакви заделени средства, но основното бе огромното ми желание да играя футбол.

– И какво се случи?

– Реших да опитам да взема помещението под наем и да направя нужните подобрения/инвестиции, за да стане по-нормална зала за футбол.

– Тази ти идея би трябвало да получи „всенародна подкрепа“. Защото млади хора искат да правят нещо добро, да развиват спортна дейност, искат да реновират един разнебитен общински имот. Откъдето и да го погледнеш, е хубаво и би трябвало да му се подаде ръка. Така ли стана?

– И аз разсъждавах по този, бих го нарекъл малко наивен, начин.

– Защо да е наивен, не е ли нормалният, правилният начин?

– За мен бе правилният начин, но реалностите се оказаха по-други. Някакъв си младеж, никой, идва отнякъде си и се бърка в работите на Общината. Не го бях поглеждал от този ъгъл, но се принудих.

– Кога се появиха проблемите?

– Проблемите започнаха буквално от втория ден, когато поех инициативата и реших да правя нещо. Подадох молба и запитване, както бе административният ред. Първата ми среща беше с г-н Николай Вълков, управителя на „Общински пазари“ ЕООД, стопанина на залата; логично бе първо да отида при него и да го попитам възможно ли е да стане това, което съм намислил. Човекът ми изглеждаше точен, каза ми, че ще направи всичко възможно да взема залата под наем.

– Управителят би трябвало да е доволен, тъй като се появява наемател?

– Той твърдеше, че губи от този имот – охраната на обекта, разходите за осветление и други са твърде големи и по принцип имотът е на загуба, дори да почне да изкарва някакви средства.

– Но ако има наемател, дори да не излезе на печалба, ще се покриват част от разходите, загубата ще е по-малка. Нали така?

– Да, точно така. И г-н Вълков ми каза, че въпреки че ще е на загуба от подобна „сделка“, той ще ми направи услуга да взема помещението. Каза, че за благото на града би се съгласил да ми отдаде залата за срок от година и половина и месечен наем от 1000 лв.

Ремонтът става с много ентусиазъм и много труд

– Това не е ли твърде високо?

– Аз, меко казано, бях изненадан от тази сума. При положение че заявих намерение да сменя осветлението, отоплението, да направя кът за съблекалня и много други подобрения. В подаденото заявление бях описал по точки какво точно смятам да направя, общо планираната инвестиция бе в размер на 6-8 хил. лв. И в отговор получих – наем 1000 лв. месечно за срок от година и половина?! Казах му, че това не е реално и няма как да стане.

– Но явно управителят на „Общински пазари“ се е опирал на някакви общински нормативни документи, за да предлага тези условия?

– Да. Г-н Вълков ми обясни, че това е минималната базова наемна цена за такъв имот в тази част на града.

– Тоест, за да се слезе под тази цена, трябва нарочно решение на Общинския съвет?

– Точно така. Г-н Вълков ме пренасочи към г-н Борис Бояджиев, директор на дирекция „Общинска собственост и икономика“ в Община Троян. Като отидох при него, той също ми заяви как младите в града трябва да се стимулират, да се правят разни неща, да им се помага и т. н. И повтори същото – че без решение на Общинския съвет условията по наемане на помещението не могат да се променят.

– Такова е законовото положение, директорът е прав.

– Да, така е. И г-н Бояджиев ме увери, че ще направи всичко възможно да се променят тези параметри, т. е. да се облекчат наемните условия. И след няколко дни, не повече от седмица-две, бях повикан от него и той ми съобщи, че е говорил с много хора за моята идея, подкрепил я пред тях и можело договорът ми да бъде по-добър. Да е по-дългосрочен, за 8 години, за да мога да си върна инвестицията, и при същия наем от 1000 лв. месечно?! Невероятен „компромис“, нали?! Останах безкрайно учуден от случващото се.

– Новото предложение не е ли по-неизгодно?

– Отново обясних, че това в никакъв случай не ми е изгодно, че наемът е много висок,  има няколко „мъртви“ месеца през лятото, когато никой не ходи да играе футбол в зала и т. н.

– Леко съм объркан. Нали тази дейност не е комерсиална, колкото и да е таксата за играчите, трудно може да се печели? Пък е и дейност, която трябва да се насърчава.

– То е напълно предвидимо колко може да се изкарва от подобно нещо. Но, съгласен съм, че трябва да има доза съмнение към всяко предложение, разбираемо е. Не че ги оправдавам, но е така. След като заявих, че не съм съгласен, г-н Бояджиев се ядоса, защото, каза ми, бил положил много усилия, за да постигне новите условия. В крайна сметка приятели ме посъветваха да направя заявление (инвестиционно предложение) до кмета на града Донка Михайлова. Направих го. Г-жа Михайлова прояви интерес, покани ме на среща, аз обясних защо и какво смятам да правя и че наемът от 1000 лв. месечно е неприемлив за мен. Посочих, че наемът, който бих могъл да плащам, е 500 лв. плюс таксите (смет и др.). Кметът ме увери, че ще ме подкрепи.

– И работата потръгна?

– Малко след това си открих собствена фирма и внесох предложението в Общинския съвет. То получи единодушна подкрепа от съветниците, аз присъствах в залата. Преди гласуването ме поканиха в комисиите, където обясних какви са намеренията ми, там също имаше пълно одобрение. Всичко беше добре, но след това положително гласуване в Общинския съвет започнах да срещам страхотен отпор от господата Вълков и Бояджиев.

– Как си обясняваш започналия отпор?

– Как си го обяснявам? Не мога да твърдя неща, в които не съм сигурен – от типа на подкупи и други подобни. Някак си двамата (Николай Вълков и Борис Бояджиев) бяха ядосани, че, един вид, ги прескочих и отидох директно при кмета Михайлова. Реално обаче аз не ги прескочих, минах през тях, но явно двамата останаха обидени, че не се възползвах от техните предложения и „съдействия“.

– В крайна сметка ти сключи договор за наем на залата с „Общински пазари“ ЕООД при облекчените условия, определени от Общинския съвет?

– Да. И тук ще направя една вметка – при първия ми разговор с управителя на наемодателя „Общински пазари“ ЕООД г-н Вълков ми бе заявено, че като нов наемател ще имам двумесечен гратисен период и да не бързам, за да си направя ремонта както трябва. Но след сключването на договора г-н Вълков не само ми обясни, че няма да имам гратисен период, но нещо повече – нямало да получа достъп до сградата, докато не излезе писменото решение на Общинския съвет. Което си бе чисто заяждане, защото и аз, и той бяхме в залата, когато съветниците гласуваха. И въпреки че аз го бях помолил да започна ремонта веднага, тъй като след месец заминавах на бригада в Щатите и всеки ден ми бе важен. Но това не се случи и цяла седмица чаках за достъп. Както и да е, тази седмица измина, след което запретнах ръкави и започнах ремонта.

– В какво се състоеше този ремонт?

– Много неща се свършиха, защото залата беше в отчайващо състояние, имам и снимки оттогава. В крайна сметка вложих около 7 хил. лв., без да се смята трудът, който извършихме аз и семейството ми. Подмених лампите, тъй като повечето бяха изпочупени, други висяха застрашително над главите ни – купих за всички осветителни тела железни шини, монтирахме им предпазни метални решетки; преправихме и цялото ел. табло за залата и инсталацията – добре че баща ми е електротехник, спести ми доста средства. Изкуствената настилка бе закърпена и подновена, ремонтирах футболните врати, на всички бетонови колони в залата сложих специално закупени омекотители за безопасност и удобство при играта. Монтирахме и защитни платна за най-ниските прозорци, тъй като имаше доста инциденти и нарязани ръце във времето назад, също табло за отчитане на резултатите, поставихме пейки и закачалки. Купих и два вида инфрачервени отоплителни уреди, това бе най-сериозната част от инвестицията и не че стана много топло, но бе приемливо.

– Но всички тези подобрения не са превърнали халето в истинска футболна зала, просто направено е нещо приемливо, още повече че в Троян подобна база няма. Нали така?

– Така е, да, но се случи нещо добро, крачка напред и имаше къде да се играе футбол на закрито при поносими условия.

Официалното откриване на 2 ноември 2013 г.

– И работата потръгна?

– Изкарах си бригадата и като се върнах, направих някои останали малки довършителни работи, направихме и официално откриване (2 ноември 2013 г.). Всичко беше добре, въпреки някои малки дрязги с хазаите, но вече нямахме допирни точки и не бе проблем. Играеше се много, играчите бяха доволни. Но тогава се появи нов проблем.

– Какъв?

– До момента, до който аз наех залата, тя се използваше заедно с двете тоалетни във фоайето на сградата. Когато наемах помещението, никой не ми каза нищо за тези тоалетни, мислех си, че те са към залата и това не е необходимо да се упоменава изрично в договора. Оказа се, че не е така. Само месец след откриването бях атакуван от г-н Бояджиев, че тоалетните са занемарени и мирише тежко – а истината бе, че аз ги заварих занемарени и задръстени. Наложи се да ползвам за свидетели пазачите и много бързо се доказа, че съм прав и вината не е моя. Г-н Бояджиев тогава ми се извини и викна хора със специална техника от „ВиК Стенето“ ЕООД, които оправиха тоалетните. Но точно две седмици след като тоалетните бяха оправени, един ден разбрах, че достъпът ни до тях е отказан, без някой да ме уведоми, бяха сменили ключалките. По това време митницата се бе завърнала в сградата в съседство и някой от Общината, разбирай г-н Бояджиев, бе подшушнал на митничарите да впишат в договора си за наем въпросните две тоалетни.

– Но това не блокира ли цялата зала, футболистите също са хора и също пикаят?!

– Не можех да повярвам, че се случва подобно нещо. Че към спортно съоръжение, каквото и да е то, няма да има тоалетни, това е абсурдно! Посках да плащам допълнително за ползване на тоалетните, но и това ми бе отказано. Случилото се нямаше как да го предвидя, тъй като предишните две години, когато идвахме да играем тук, безпроблемно използвахме тоалетните. Потърсих някакво решение, но от Общината ми предложиха да ползвам тоалетните на мотополигона, които се намират в друга сграда в съседния двор. Това, разбира се, бе неприемливо – през зимата, при натрупал сняг, да ходиш до тоалетна на 200 метра от залата?! И освен това да нося отговорност за чуждите тоалетни. По-късно ни бе отрязан и достъпът до чешмата на мотополигона и футболистите знаеха, че трябва да си носят шишета с вода от вкъщи.

– И какво се случи в крайна сметка?

– Нищо не се случи, проблемът си остана до края.

На един от първите мачове след откриването

– И как вървеше дейността?

– Играеха много хора, организирахме турнири. Добре вървеше, дори в някаква степен успях да си върна инвестицията.

– Колко време реално стопанисва залата?

– Около три години и половина, от откриването в края на 2013 г. до м. май 2017 г. Но след това бе направено едно игрище в жк „Смирненски“, което през лятото изтегли много от играчите там. Оттогава нещата при мен забуксуваха и се наложи да обясня на Общината, че при този наем не мога да продължа, предложих намаление. Отговорено ми беше, че нищо не може да се направи, отказът бе тотален, дори не се стигна до обсъждане на двете ми предложения. Заявено беше, че Общината би имала по-голяма полза, ако сама стопанисва залата. Това доведе до отказването ми. Договорът беше за 8 години, но имаше клауза за едностранно прекратяване на отношенията с едномесечно предизвестие и аз се възползвах от нея.

– Значи вече нямаш зала, нямаш и проблеми?

– Не е точно така. След като се отказах, отидох да преговарям за нещата, които съм добавил и които не са трайни подобрения – печки, табла и други, които могат да се демонтират. Исках да се разберем да не се демонтират, за да остане залата оборудвана и да може да функционира. Имах фактури за всички тези неща и исках да ми се изплати някаква минимална сума, ясно е, че те бяха използвани три години и амортизирани в някаква степен. Но необяснимо пак срещнах отпор и ми бе обяснено, че повечето от тези неща принадлежат към залата и без тях тя би била неизползваема. Мислех, че ще се разберем нормално, но пак се появи проблем. Г-н Бояджиев изведнъж ми отказа да си взема нещата, с изключение на печките, защото футбол можело да се играе и на студено.

– И?

– Извадих си договора, наех си адвокат, заведох дело в Районния съд в Троян, спечелих го и мислех, че всичко ще приключи. Но Общината обжалва в Окръжния съд в Ловеч, където отново спечелих. Делото бе за изясняване чия собственост са въпросните подобрения. След като спечелих делото, отново отидох на разговор в Общината и г-жа Михайлова ме срещна с ресорния зам.-кмет Ангел Ангелов. Но неговите първи думи бяха: „Общината няма средства, с които да откупи тези неща“; т. е. да си ги демонтирам и взимам. Интересно е, че преди делото същите неща бяха много нужни за залата и без тях не можеше да функционира, а сега – взимай си ги. И за капак от „Общински пазари“ ЕООД ми дадоха невероятно кратък, по-точно невъзможно кратък срок за демонтиране (интервюто приключи на този етап на сагата, но в крайна сметка след допълнителни перипетии г-н Немски получава обезщетение от 1000 лв., а залата - възможност да функционира – бел. ред.). 

Интервю на Генадий Маринов

Право на отговор

Общината отговаря

* Преференции за ползване на спортна база получават лицензирани клубове, които работят за развитие на детско-юношеския спорт

ВЪВ ВРЪЗКА с публикуваното във в-к „Троян 21“, бр.2 от 17 януари 2018 г., интервю с Иво Немски („Иво Немски: „Започнах да срещам страхотен отпор“) Ви уведомяваме следното.

ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА на Община Троян и едноличните общинските търговски дружества с наематели на общинска собственост са регламентирани в Наредба №3 за реда за упражняване правата на Община Троян в търговските дружества с общинско участие в капитала, в гражданските дружества и сдруженията с нестопанска цел на Общинския съвет. Общината и „Общински пазари“ ЕООД  са длъжни да спазват и изпълняват нормативната база.

СЛЕД РЕШЕНИЕ на Общинския съвет - Троян бе сключен договор за наем на помещение, намиращо се в района на митницата и преустроено в зала, между „Общински пазари“ ЕООД и „Троя 99“ ЕООД с управител Пенчо Иванов Немски (бащата на Иво Немски). Налице са приемо-предавателен протокол и снимков материал за състоянието на залата, която е предадена на „Троя 99“ ЕООД, разминаващи се с казаното от г-н Немски.

В ЧЛ. 8 от договора са описани и поетите ангажименти за подобрения в имота, въз основа на които Общинският съвет е гласувал по изключение и наемна цена под определените от него базисните цени. В хода на изпълнение на договора обаче част от тези ангажименти не са изпълнени. Въпреки това г-н Немски нееднократно предявяваше искания за още по-голямо намаление на наема, което нито кметът, нито управителят на „Общински пазари“ могат да договорят без решение на Общинския съвет.

СЛЕД РАЗТРОГВАНЕ по негова молба на договора, г-н Немски предяви претенции за закупуване на вложеното имущество по нереално високи цени, доказателство за което е и фактът, че в хода на настояването му тези цени бяха намалени пет пъти. Правени бяха и опити за упражняване на натиск.

ВАЖНО Е да се знае, че за развитие на спорта в Троян Общината предоставя безвъзмездно за ползване имоти на спортните лицензирани клубове. Такива имоти са получили 9 клуба, които работят за развитие на детско-юношеския спорт. Във въпросния случай става дума за бизнес начинание, което очевидно се размина с очакванията на наемателя по причини, които самият г-н Немски следва да анализира. В никакъв случай обаче неговата дейност не е била възпрепятствана от  „Общински пазари“ ЕООД или Община Троян, които прилагат общи и еднакви нормативно определени условия спрямо всички наематели на общинска собственост.

КЪМ НАСТОЯЩИЯ момент залата се стопанисва от „Общински пазари“ ЕООД, използва се активно и приходите от нея показват, че тя може да бъде ползвана от желаещите да спортуват и да носи приходи.

Община Троян

Начало

Tweet