Денят на Независимостта – 22 септември

* На днешния ден през 1908 г. във Велико Търново княз Фердинанд обявява независимостта на България * Акад. Георги Марков: „Това не е обикновен почивен ден“ * Проф. Никола Георгиев: „Още докато е ставало, е било ясно, че то е жалко събитие“

109 години

Обявяването на Независимостта, Велико Търново, 22 септември 1908 г.

БЕРЛИНСКИЯТ договор от 1878 г., последвал Руско-турската освободителна война, определя Княжество България като васално на Османската империя. Така че трябва да се свърши още нещо. И то става на 22 септември 1908 г., когато в църквата „Св. 40 мъченици“ в старата българска столица Велико Търново е обявена Независимостта на България – прочутият Манифест към българския народ е написан от министър-председателя Александър Малинов, а го прочита държавният глава княз Фердинанд, който приема титлата цар на българите.

РАЗБИРА СЕ, Османската империя се опитва да се противопостави, Великите сили също, но в крайна сметка логичното и справедливото се случва – независимостта на България е призната и страната ни се нарежда в семейството на модерните европейски държави. Но както всичко в българската история, пък и във всяка друга държавна история, оценките за случилото се на 22 септември 1908 г. не са еднозначни. Ето две, на двама именити български хуманитаристи – историкът акад. Георги Марков и литературоведът проф. Никола Георгиев:

Акад. Георги Марков: „Това е един забравен нов стар празник. На първата годишнина през 1909 г. той се чества много тържествено. След Първата световна война празникът е честван едновременно с възшествието на цар Борис III по нов стил на 5 октомври. Поради тази причина след 1944 г. празникът е обявен за царски и е забранен. И така до 1998 г., когато става официален. Все още обаче не може да се схване от народа ни, че това не е обикновен почивен ден. Повечето българи не могат да разберат значението му. Знае се за 3 март и за 6 септември, но не се знае, че в продължение на 30 години България е била васално княжество на Османската империя и българският княз е васал на своя сюзерен – султан Абдул Хамид II. В същото време през тези години страната ни е преживяла един огромен възход – стопански, политически и културен. Тя става европейска държава като съдържание и просто се е чакал сгодният момент да бъде призната за независима.“

Проф. Никола Георгиев: „Обявяването на независимостта безспорно е събитие. Но още докато е ставало, е било ясно, че то е жалко събитие. Обяснението защо е така е дълго. Още тогава вътре в България има голямо противодействие срещу него. Княз Фердинанд става цар. Прозорливи хора са виждали, че това е началото на неговото единовластие, а още по-прозорливи хора са виждали, че това е началото на катастрофи за България. И тези две катастрофи настъпват. И царят, Фердинанд, позорно бяга от България. Тези неща са известни на интелигентни хора, и не само на тях. Те биха затруднили разумните държавници. Независимостта е дело на европейската дипломация, както обикновено става с България. Единственото действие в България, което е било неподкрепено от европейската дипломация и дори му е пречено, е Съединението през 1885 г.“

Т21, по информация от Уикипедия

Начало

Tweet