Виолета Маркова: Хубаво е от време на време да виждаме през очите на другите

* „Работата по проекти си струва. Освен всичко тя носи самочувствието, че работим добре, че посоката, в която върви българското
учителство, е правилната...”

През изминалата седмица на Троян гостуваха група учители от шест държави. Те бяха тук при своите партньори от детска градина „Синчец”, с които заедно реализират проекта „Децата на Европа празнуват”. „Синчец” е първата и единствена засега градина в Ловешка област, която работи по проект на европейската програма „Коменски”. Другите участници са начални училища и детски градини от Румъния, Полша, Литва, Латвия, Турция, България (софийска детска градина в кв. „Лозенец”). Координатор са румънците, продължителността на проекта е две години. Участниците разменят гостувания, реализират дейности със своите малки ученици, създават съвместни продукти. За проекта разговаряме с директорката на детска градина „Синчец” Виолета Маркова.

*****

- Как стана така, че се включихте в „Децата на Европа празнуват”?
- Валентина Цочева, която е учителка при нас, работеше по програма eTwinning (виртуална общност на европейските училища) и там направи контакт с румънците. За да станеш партньор, трябва да те одобрят два пъти – първо координаторът на съответния проект, после – от Центъра за развитие на човешките ресурси, откъдето движат програма „Коменски”.

- Какво предложихте на гостите по време на двудневния им престой?
- Според програмата на проекта всеки един участник представя някакъв национален празник. Когато бяха домакини, румънците показаха традиционна сватба, поляците – посрещане на Коледа, турците – ритуали в дома на булката вечерта преди сватбата, колегите от София – Баба Марта и Заговезни. Ние решихме да представим компилация от основни български празници и ритуали, като поставихме акцент върху уникалната българска музика. Децата посрещнаха гостите със символите на България – хляб, вино, цветя и плодове. Сценарият включваше и ходене за вода, и крадене на китка, и избелване на платно, и различни хора.

На следващия ден показахме местните традиции в нашата импровизирана работилница за керамика, където и деца, и гости изработиха и декорираха глинени съдове. За работата по тази дейност сме изключително благодарни на керамика Румен Георгиев. Партньорите наблюдаваха също колективни занимания по един проект в eTwinning и работа с природни материали. Освен това ги заведохме в Музея на занаятите, Шошковата къща, СОУ „Васил Левски”, Троянския манастир, Природонаучния музей в Черни Осъм. Гостите бяха настанени в хотел „Шато Монтан”, сертификатите раздадохме в нарочно избраната обстановка на механата в „Троян Плаза”. Мисля, че им показахме много от Троян и Троянския край.

- Какви бяха впечатленията им от тукашното гостуване?
- Те много харесаха целия регион. Разказаха ни, че още със слизането от автобуса всички започнали да ръкопляскат – толкова ги впечатлила хубостта на нашия живописен край. Някои се шегуваха, че искат да останат и да живеят при нас. Хубаво е от време на време да виждаме през очите на други хора какво имаме, за да го оценим. Много висока оценка дадоха и на работата ни с децата. Чух признания от някои колеги, че те трудно могат да постигнат такива резултати в своите училища. За тях беше видно, че при нас много е градено, а не е направено само за визитата. Други казаха, че направо сме ги разплакали с нашия празник.

- Да, публиката по време на този празник беше много емоционална, много поощряваше децата. Сигурно не е случайно?
- Това са хора учители, а учителят е личност, отворена към другите, търси комуникация и с колеги, и с деца – независимо от коя държава е.

- Какво разбират децата от „Децата на Европа празнуват”?
- Те знаят кои са партньорите ни, чуват други езици, ежедневно минават покрай табла със снимки от различните столици и изображения на знамената на държавите. Но най-вече – с децата непрекъснато се работи по дейности извън задължителната учебна програма. Ето например, във връзка с готварската книга, която се подготвя по проекта (и в електронен, и в хартиен вариант), ние не само събирахме рецепти, но и заедно готвихме. За чуждестранните гости децата бяха изработили кукли, което е една допълнителна приложна дейност. За керамичните съдове вече споменах. Друг един продукт по проекта, календар за 2012 г., включва рисунка и на наше дете, която украсява страницата за месец юли; от дете е изработена емблемата ни на партньор по „Децата на Европа празнуват”. Направихме също книжки за оцветяване с изображения на деца в народни носии.

- А родителите помагат ли?
- Да, родители се включиха в някои от дейностите. Осигуриха част от материалите за дейността по керамика, дойдоха, наблюдаваха, даже участваха. Съдействаха и с готварски рецепти за книгата. Надявам се, че оценяват това, което правим за техните деца като допълнителна работа.

- Тази допълнителна работа заплаща ли се по някакъв начин?
- Не, тя е доброволен труд. По тези проекти се финансират единствено мобилностите (пътуванията и престоя в чуждите държави), но това не е малко. А тези пътувания са и сериозна квалификация за учителите, които попадат в друга образователна среда, завързват полезни професионални контакти. В дейностите има акцент върху езиковата квалификация – при всяко посещение се провежда урок по английски за учителите, правят се езикови паралели, опознава се езикът на другия. Умения се развиват и докато учителите изработват на компютър различни продукти – дневници, предпечат на книги, календари и т.н.

Основната тежест на работата по проекта поема координаторът, при нас това е Валентина Цочева. Голяма е и отговорността на директора, който трябва много внимателно да контролира харченето на европейските пари. За много от дейностите трябва да търсим спонсориране, което пък цели да ангажира местната общност с каузата на образованието. Тук е мястото да благодаря на всички троянски институции, които ни съдействаха да посрещнем гостите си подобаващо, да им покажем достойнствата на нашия град: Музея на занаятите, Читалище „Наука”, Шошковата къща, Община Троян, СОУ „Васил Левски”.

- В „Синчец” ще има ли следващи проекти?
- Надяваме се да има. Сега умората е голяма, но вече имаме предложение за нов контакт. Следващия път ще заложим повече мобилности (брой пътуващи). Искаме да реализираме и наша собствена идея като координатори, но засега ще трупаме опит като партньори. Нужна е също мотивация да се учи език, защото е трудно да имаш идеи, а да не можеш да ги споделиш. Работата по проекти си струва. Освен всичко тя носи самочувствието, че работим добре, че посоката, в която върви българското учителство, е правилната, че добре се ориентираме в съвременните възможности.

Интервю на Нели Генкова

Начало

Още по темата:

• Страница на Проекта
• Троянският календар на Проекта
• Малка готварска книга по Проекта
• Валентина Цочева: Готови сме да рискуваме

Tweet