И големите плачат – Милена четвърта, изпусна бронза

* След изключителна финална обиколка и максимално раздаване звездата на българския тим Милена Тодорова докосваше медала * „Тъжно ми е… Това е спортът“ * Именит троянски професор сред олимпийската публика вееше български трибагреник с надпис „Троянците идват!“

Милано/Кортина 20026

Сълзите на Милена след финала, 14 февруари

ОТНОВО голям български и троянски ден, 14 февруари, на Зимните олимпийски игри в Милано/Кортина 2026 и по-конкретно на трасето за биатлон в курорта Антхолц-Антерселва. Инфарктно четвърто място на водещата фигура в женския ни биатлон в последните години – съгражданката ни Милена Тодорова, на която тази дистанция (спринта на 7,5 км) прилягаше най-много и от нея се очакваше най-много в българския щаб. Милена оправда доверието и направи изключително състезание, с фантастично бягане в последната обиколка, в която даде най-добро време и постигна максималното, и със само една грешка в стрелбата, която обаче се оказа „фатална“ и й коства третото място и бронзовия медал. Олимпийската титла спечели норвежката Марен Киркайде, а на почетната стълбичка до нея застанаха „редовните“ на италианската олимпиада две французойки – дебютантката Осеан Мишлон и сребърната от индивидуалното бягане Лу Жанмоно.

СЪВСЕМ малко не достигна на Милена да повтори олимпийския бронз на съотборничката си и съгражданка Лора Христова отпреди три дни, тя се раздаде докрай на пистата, направи знаменита финална обиколка и заслужаваше подиума, но така е в спорта. След финала прекрасната Милена, едно от най-красивите лица в световния биатлон, не издържа и се разплака. Продължи да плаче и в прегръдките на Катя Дафовска, олимпийската ни шампионка от Нагано (1998 г.). Едва сдържаше сълзите си и в първото си интервю за българската телевизия след финала. И думите й не криеха разочарованието: „Тъжно ми е… Това е спортът“.  Но предстоят още два старта – преследването и масовият старт, и там олимпийският й медал може да се сбъдне. Браво, Милена, Троян и България са с теб!

СИЛНО състезание направи и Лора Христова, на която спринтовата дистанция не й е особено по мярка. Но след олимпийския медал в предишния старт на 15 км вниманието към нея разбираемо бе засилено. Лора пак стреля чудесно, но този път с една грешка в стрелбата и в крайна сметка завърши на 11-о място. От два олимпийски старта, две предни места и един медал – това си е постижение от най-висока класа.

Знамето на професора

СЕРИОЗНО бе и троянското присъствие сред олимпийската публика в Антхолц-Антерселва, а след като двете ни челни състезателки, и двете троянки – Милена и Лора, финишираха, коментаторът на „Евроспорт 1“ отбеляза находчиво, че „от община Троян си направиха среща“. На трибуната пък гордо вееше българското знаме един именит наш съгражданин – ректорът на Медицинската академия в Плевен проф. д-р Добромир Димитров; а камерите уловиха, че върху трибагреника на професора се четеше вдъхновяващ и направо прогностичен надпис, на български и английски: „Троянците идват!“. Айде, наш`те!

 

Т21

Начало

 

Още по темата за олимпийските участия на троянци:

• Ради Пълевски – най-добър от българите на младежката олимпиада (2012 г.) 
• Поздравителни адреси за Теди и Владо – троянските олимпийци (2014 г.) 
• Троян – този толкова спортен град (2016 г.) 
• Георги Радковски: "Троянци сме сила!" (2018 г.)
• „Аякс“ (Троян) с най-много олимпийци, следва „Александър логистик“ (София)
• Две троянки с квота за младежката олимпиада (2019 г.) 
• Троян има своя олимпийски шампион (2021 г.) 
• Поздравително кметско писмо до тримата троянски олимпийци (2022 г.) 
• Нашата Милена ще е олимпийският знаменосец на България в Пекин 
• Замениха Милена с Мария в последния момент  
• И Троян, че и Мачковци си имат олимпийски медал от Париж (2024 г.) 
• Петима наши по пистите в Кортина д`Ампецо (2026 г.) 
• Милано не е Лондон, още по-малко Париж – Владо Илиев знаменосец
• Лора, Лора, Лора, Лора, Лора!!! (2026 г.) 
• Лора и олимпийският бронз