3,999%, 3,868% или 0,417%?

* „Можем да говорим за една (нужна) промяна в няколко точки, която може да прозвучи малко крайно, но ще е напълно справедлива и лесно осъществима“ * „Уви, пределно ясно е, че подобна идея е абсолютно донкихотовска, но все пак мисля, че може да се сподели. Току-виж родните ни управляващи узреят за надписа, който краси сградата, която обитават“

Свилен Димитров

Избори 2024 Предизвикано

Авторът Свилен Димитров е компютърен специалист и дълги години бе преподавател по информатика и IT технологии в троянското СУ „Васил Левски”, сега живее със съпругата си в Плевен, но остава неизменно свързан с родния Троян. За пръв път участва в Секционна избирателна комисия на Парламентарните избори през 2005 г., а от 2007 г. три мандата е член на троянската Общинска избирателна комисия, която отговаря за Местните избори през 2007 г., 2011 г. и 2015 г. През останалото време е бил в секционни комисии на всички други избори – за президент, парламент, референдум, европарламент. Редовен и желан автор на Т21 с остра чувствителност към едрите проблеми на обществото ни. Настоящият му текст, предизвикан от скорошните поредни извънредни парламентарни избори, е своеобразно продължение на други два негови текста в Т21 по темата за изборните ни (не)управии („За идиотщините на ЦИК и още нещо“ и „Как да изчистим бъркотиите на ЦИК – предложения“, 2019 г. – бел. ред.). И този път, както обикновено, г-н Димитров критикува аргументирано но още по-важното – дава отговори и предложения за конкретни решения. Т21

НА 27 ОКТОМВРИ т. г. се проведоха поредните избори, които, благодарение на изборната ни система, не успяха да сътворят нещо съществено по-различно. Изборният кодекс е едно интересно четиво, което е претърпяло сериозна промяна през 2014 г. и от тогава има „скромните“ 26 поправки, като най-скорошната е от 8 октомври т. г. Някой помни ли защо и кога е гласувана (въпросната промяна)?  Тя разпорежда да няма над 1000 души в една секция, защото това било предпоставка за грешки в протоколите. А защо протоколите почти винаги са сгрешени, вече съм казва (виж „Как да изчистим бъркотиите на ЦИК – предложения“ бр…..) и не мисля да задълбавам отново. Крайно време е секретарите в СИК-ове да са обучени грамотни хора, да са надпартийни и част от изборна администрация.

ГОЛЯМАТА изненада на сегашните избори все пак беше прословутият резултат от 3,999% на ПП „Величие“, който я оставя извън парламента. Интересното е, че реалният резултат на същата тази партия би бил 3,868%, ако гледаме всички данни и предположим, че не 20, а дори 200 гласа са били по-малко отчетени от реално гласувалите за нея. Защо тогава се отчита именно тази цифра? Защото Изборният кодекс (ИК) е писан така, че наистина е врата в полето. В чл. 278, ал. 2, т. 9 на ИК ясно е написано, че гласът е действителен, ако с „X“ или „V“ в квадратчето си отбелязал „Не подкрепям никого“. Никъде по-нататък обаче не се говори как ще се определят точно мандатите, докато не се стигне до прословутите приложения към кодекса. И точно тук е заровено кучето. В приложение №1, което се отнася за определяне на мандатите на народните представители, четем, че изчислението е измислено, но има една добавка – в точка 4.4.2, а именно 4% от сумата на всички гласували.

И ЗА ДА НЕ СТАВАМ излишно досаден, да преминем към предложенията. В приложение 3, което е за избор на членове на Европейския парламент и в приложение 5, което е за избор на общински съветници, подобно ограничение няма. Вместо това има текстове, че влизат всички, които са получили достатъчно гласове поне за един представител в Европейския парламент или в Общинския съвет. Тогава защо да измисляме топлата вода? В София има 61 души в Общинския съвет, което автоматично означава, че в него влизат всички политически партии или независими кандидати, събрали поне 1,639% от вота. Красноречив пример беше именно партия ВМРО-БНД, която имаше 1,761% и вкара 1 общински съветник. По тази логика трябва да се направи промяна и за Народното събрание и всяка партия, която има повече от 0,417% (което е 1/240 от общия брой), да има право на депутат. В същото време гласовете „Не подкрепям никого“ в приложенията умишлено са изхвърлени и въпреки че са „действителни“, те не влияят на вота.

ЗАТОВА можем да говорим за една (нужна) промяна в няколко точки, която може да прозвучи малко крайно, но ще е напълно справедлива и лесно осъществима.

• Първа точка да бъде решение, че ако до една седмица новоизбраното Народно събрание не може да си избере председател, то да бъде разпуснато и да се свикват нови избори.

• Втора точка да е отпадане на границата от 4% и всяка партия или независим кандидат с повече от 0,417% да влиза в парламента.

• Трета точка – задължителна преференция, а не по-подразбиране за първия.

• Четвърта точка – да се отчита реалният вот на тези, които са избрали „Не подкрепям никого“, защото ако вземем този подход на сегашните избори, то в Народното събрание трябваше да има 9 празни стола, които да бъдат такива, защото хората не са подкрепили никого.

СЕГА си представете какво се случва, ако „Не подкрепям никого“ има реална сила, а не статистическата, която му е отредена в момента. Така хората, които са отвратени от сегашната система, ще могат масово да гласуват и този резултат е приравнен на 130 от 240 и празните столове да станат 130. Затова по-горе казвам, че първата промяна трябва да е в избора на председател, защото при отсъствие на 130 депутати, които не са избрани, логично няма как 121 да изберат председател. И ако имаме едно подобно гласуване, то мога да ви гарантирам, че следващите избори ще бъдат вече много по-различни и действително мераклиите за власт ще трябва да докажат на избирателите си, че заслужават гласа им. И масовото гласуване, което се повтори няколко пъти в рамките на година, ще обезсмисли всякакви идеи за купен, корпоративен или манипулиран вот, защото решения би могло да има с огромен политически консенсус, защото в Народното събрание никога не биха влезли повече 200 души, защото „Не подкрепям никого“ ще си остава като Демоклев меч над тези, които си мислят, че могат да решават съдбите ни с такава смешна представителност. Уви, пределно ясно е, че подобна идея е абсолютно донкихотовска, но все пак мисля, че може да се сподели. Току-виж родните ни управляващи узреят за надписа, който краси сградата, която обитават.

2 ноември 2024 г.

 Свилен Димитров 

Начало

Още от същия автор:

• Един прекрасен ден – 24 май 2010 г.
• (Б)АСТА: Да живее новата инквизиция!
• (Б)АСТА: Къде сме ние? Оставям вие да решите
• Много по-лесно е да се обвиняват обикновените хора
• До джигитите по пътя: "Вие сте безименни!"
• "Бръм, бръм, бръм, аз пчеличка съм" 
• Най-големите днешни проблеми на компютрите идват от... Троян
• За синия кит, зеления кон и още нещо
• За глупостта директива не очаквайте!
• За плоската Земя и Луната, на която никой не е кацал...
• Направо не ми се вярваше
• За идиотщините на ЦИК и още нещо
• Как да изчистим бъркотиите на ЦИК – предложения
• НАП – тези пълни некадърници ли са или просто са си тъпи?
• До Белград и обратно 
• Se Bastasse Una Bella Calzone* 
• И за Турция като за Турция 
• В Полша – свобода, чистота и гражданска сила