* „Можем, стига да го поискаме, както направиха нашите предци преди 150 години. Честит празник!“
ПЪРВИЯТ български екзарх Антим I задал горния въпрос на княз Дондуков през 1879 г. Вероятно е имал достатъчно интелект, опит и основание българският първосвещеник, председател на Учредителното събрание на нова България, закърмен от монашеската школа на Хилендарския манастир в Света гора - Атон, завършил духовна академия в Русия, бивш Видински митрополит, да пита по този директен начин руския дипломат за бъдещето на българите. Отговор не е очаквал? След като е имал интелекта и смелостта да зададе такъв въпрос, нормално е да знаел и отговора.
ОСВОБОЖДЕНИЕ се постига от някакво нетърпимо тежко положение – икономическо, политическо, социално, расово, верско или някаква друга форма на потисничество. През 19. век българите вече са усещали свободата, скитаща из Европа, след като са издигнали знамето с надпис „Свобода или смърт“. Предпочитайки смъртта като алтернатива пред несвободата, българите вече са били свободни.
БЪЛГАРИЯ от век и половина е отделна държава, свободна от Османската държава, която близо пет века е управлявала съдбата на българите. Но днешните българи дали сме на нивото на свободолюбието на нашите предци от преди век и половина, които понякога от днешна позиция съвсем неправилно наричаме незрели, неуки, роби и тем подобни? И каква алтернатива бихме избрали днес пред несвободата?
ОСВОБОЖДЕНИЕ се постига от някакво нетърпимо тежко положение – икономическо, политическо, социално, расово, верско или някаква друга форма на потисничество. През 19. век българите вече са усещали свободата, скитаща из Европа, след като са издигнали знамето с надпис „Свобода или смърт“. Предпочитайки смъртта като алтернатива пред несвободата, българите вече са били свободни.
БЪЛГАРИЯ от век и половина е отделна държава, свободна от Османската държава, която близо пет века е управлявала съдбата на българите. Но днешните българи дали сме на нивото на свободолюбието на нашите предци от преди век и половина, които понякога от днешна позиция съвсем неправилно наричаме незрели, неуки, роби и тем подобни? И каква алтернатива бихме избрали днес пред несвободата?
ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 80 години от свободния живот на България ние, българите, сами и с принудителна чужда помощ, усилено градим една структура, която някои в последно време оприличават на „кочина“. Преди 35 години започнахме да почистваме и реформираме кочината, но май само я парфюмирахме, сменихме прозорците, понапудрихме я. В своята същност архитектите на кочината си останаха пак същите. При това положение старата кочина не може да е нищо друго освен пак кочина. Като че ли свикнахме с мръсотията и вместо да чистим, всеки се зае лично да помага за укрепването на кочината – кой с каквото може.
НЯКОИ казват, че лошо изградените магистрали, тежката неефективна администрация, управлението на публичните финанси, съдебната система, медицината, образованието всичко е кочина, която трябва да бъде изчистена. Трябва да се освободим от кочината сами. Ако чакаме чужда метла да ни измете кочината, ще ни освободи от мръсотията, освободители винаги има в изобилие, но след това какво можем да очакваме? Ако измитането стане с чужда метла, независимо дали това е руска, турска, американска или друга, тази метла би донесла със себе си нова, друг вид кочина, но пак кочина. В никой случай с чужда метла няма да се получи освобождаване от кочината. Дяконът би ни казал отново: „Който ни освободи, той ще ни пороби“! Екзархът би попитал пак: „Кой ще ни освободи от вас“?
ДНЕС – искаме ли да се освободим от кочината, от натрупаната мръсотия, от освободителите си и от напиращите кандидати за освободители? Можем, стига да го поискаме, както направиха нашите предци преди 150 години. Честит празник!
НЯКОИ казват, че лошо изградените магистрали, тежката неефективна администрация, управлението на публичните финанси, съдебната система, медицината, образованието всичко е кочина, която трябва да бъде изчистена. Трябва да се освободим от кочината сами. Ако чакаме чужда метла да ни измете кочината, ще ни освободи от мръсотията, освободители винаги има в изобилие, но след това какво можем да очакваме? Ако измитането стане с чужда метла, независимо дали това е руска, турска, американска или друга, тази метла би донесла със себе си нова, друг вид кочина, но пак кочина. В никой случай с чужда метла няма да се получи освобождаване от кочината. Дяконът би ни казал отново: „Който ни освободи, той ще ни пороби“! Екзархът би попитал пак: „Кой ще ни освободи от вас“?ДНЕС – искаме ли да се освободим от кочината, от натрупаната мръсотия, от освободителите си и от напиращите кандидати за освободители? Можем, стига да го поискаме, както направиха нашите предци преди 150 години. Честит празник!
м. март 2026 г., Троян
адв. Венелин Ангелов
Още от и за същия автор:
- Адв. Венелин Ангелов ще избира новия патриарх
- Комитетът "Васил Левски" – на 20!
- Адв. Венелин Ангелов: Отговорността е част от справедливостта
- Адв. Венелин Ангелов отново оглави областната Адвокатска колегия
- Чапа в Троян, ще прави Левски
- Величко Симеонов – първият адвокат в Ловеч
- За вертикалната чертичка и положителните хора
- Оптимизатори на съдебната система в България – спрете!
- Представиха кметския кандидат на "Избор за Троян"
- Ние питаме, адв. Ангелов отговаря
- 150 години от гибелта на Левски
- На масата на освободителите, 2025-а

Няма коментари:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)