25 септември 2019

27-мата Слива – много яка

* По време на феста, в трите дни, 21-23 септември, че и няколко дни преди старта в района нямаше свободно местенце ни за спане, ни за гощавка * Амбициозна сцена, Ути, 3D мапинг, сливова кулинария отвред, вечните екстри, накратко – получи се
Български фестивал на сливата Отзвуци
Сливи и различни сливови изкушения "извираха" отвсякъде
И 27-ТА СЛИВА отмина. И не ни е тъжно, защото вкусът от големия (всенароден) празник ще стои още дълго. Накратко – получи се, и то много добре! Доказателствата.

Казанката в Троян запали Илиян Илиев – ловчалия, но с доказани троянски и фестивални заслуги
Сливовата инсталация на пешеходния мост
Удобен и сигурен транспорт по Улицата на занаятите
Един от важните хора зад сцената – озвучителят Калин
НАЙ-НАПРЕД, и от убедително по-убедително – по време на феста (пълното наименование на троянската Слива е Български фестивал на сливата), в трите дни, 21-23 септември, че и няколко дни преди старта в района нямаше свободно местенце, ни в местата за настаняваме (хотели, къщи за гости, стаи под наем), нито в местата за угощение (ресторанти и механи). Даже  организаторите (фестивалът се организира и финансира от Община Троян) разказваха с леко притеснение, но повече с гордост една напълно истинска история – как двама от екипа на светлинното шоу „Занаяти и традиции“ (3D мапинга) пропуснали да заявят нощувки и отговорниците за настаняването се „изприщили“ и с големи мъки намерили едно място в хотелче в Троян, а другото в къща за гости извън града. Което, говорим за големия интерес и масовост, доказва качествата на сливаро-ракиджийското ни шоу, националната му значимост и трайно настаняване в националния празничен календар. Доказва и още нещо – че фестивалът се е превърнал в печелившо икономическо начинание; същото си личеше и по тридневното стълпотворение на централния троянски площад „Възраждане“, епицентърът на Сливата.

ДЕФИЛЕТО. Тук сме пристрастни, защото имахме (известно) участие, но се надяваме това да не е изкривило и прекалено субективизирало оценката ни. То бе, както се каза вече (виж „Без „Заедно“ дефиле не става, че и фестивал“ – бел. ред.), (по)затънало  в етнографския коловоз, бе се някак вселянило, бе станало и прекалено вчесано и беззъбо. Сега бе друго – по-градско, по с характер, различно. Казваме го, защото дефилето е в началото и дава тона.

Ути в действие – телешкият кебап със сини сливи и манатарки е почти готов
НА СЦЕНАТА. За поредна година афишът бе доста амбициозен и на двете фестивални сцени – в Троян и в Орешак. И се следваше добрата по наше мнение философия „За всекиго по нещо“, разбира се без чалгария и тем подобни компромиси – за млади, стари и т. н. Да споменем някои от имената – Тони Димитрова, Деси Добрева, Павел и Венци Венц, Кристина Димитрова, Николина Чакърдъкова, фолклорните ансамбли „Тракия“, „Българи“, Магия“, нашите Дидо Дишев, „Траяна“, Вероника Борисова, разбира се Общинският младежки духов оркестър на маестро Марин Цочев и др. Сред героите на сцената бе и споменатият 3D мапинг „Занаяти и традиции“, за което е излишно да говорим, това мащабно нещо, този впечатляващ визуален разказ трябва да се види. Сред големите бе и националният майстор на черпака Ути Бъчваров с неговия огромен тиган от челото на стар парен локомотив от 1907 г.; Ути си бе Ути – шоумен от класа, а и телешкият му кебап със сини сливи и манатарки, от който опитаха (безплатно) стотици, също си го биваше.

На кулинарната надпревара за най-добро ракиено мезе в Орешак
ТРАДИЦИОННИТЕ екстри. Казанката (и в Троян, и в Орешак). Този път в Троян честта да я запали получи един ловчалия, но натурализиран троянец и с доказани троянски и фестивални заслуги – директорът на Художественото училище (НУПИ) Илиян Илиев; „Нека Сливата бъде с вас!“, като същи Йода пък призова г-н Илиев. Конкурсите за най-добра домашна сливовица (в Троян) и най-добро ракиено мезе (в Орешак). Все по-дългата, пъстра и стилна троянско-фестивална Улица на занаятите – с над 100 сергии тази годината, миналата бяха над 90.

Мастър шеф Христо Вълчевски дирижираше щанда на Клуба на професионалните готвачи - Троян
"Родопа Троян" – троянски мезета за троянската ракия
СЛИВОВИТЕ кулинарни изкушения, „извиращи“ отвсякъде, сред присъединилите се бе и малък, но респектиращ щанд на Клуба на професионалните готвачи - Троян, зад който стоеше не друг, а лично мастър шеф Христо Вълчевски – в кулинарния туризъм имаме страхотен потенциал, подчерта го и кметът Донка Михайлова при откриването. Сливовите питиета и сред тях царицата – недостижимата Троянска сливова, която си бе и е емблемата (и фестивалната, и троянската). И т. н., и т. н.

Около щанда на "Винпром Троян" на Улицата за занаятите винаги бе многолюдно
И ПРЕДИ да кажем финалното „Браво!“ и „До догодина!“, редно е да похвалим организаторите, справиха се чудесно; е, има какво да се желае, но съвършени (човешки) неща няма. Наздраве и до догодина!

Т21

Още по темата:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)