Един прекрасен етюд на „Амбарица“

* Нека вдъхнем кураж на Ема и да си пожелаем успех в поредната битка срещу абсурда * Ще използвам тези редове и за протест срещу грубото погазване на правата на родителите и учениците от троянското
 СУ „Св. Климент Охридски“

Позиция

Николай Тодоров, х. "Амбарица", 6 септември 2018 г.

Авторът Николай Тодоров е бизнесмен и общински съветник, представляващ групата на коалиция „Избор за Троян“, бивш председател на Общинския съвет. Борец срещу статуквото, ангажиран с не една значима социална кауза.

ДОНЯКЪДЕ провокиран от поредната битка на Ема Гатева срещу рептилоидните хуманоиди от БТС, реших да се върна към едно отминало събитие, което остави емоционална следа в иначе бурния ми житейски път. Дано и този път правдата възтържествува и Ема успее да предпази емблематичната за нашия балкан хижа „Амбарица“ от хищните ръце на горепосочените паразити от БТС. Използвам момента да призова за помощ всички, които обичат планината и хижата, да окажат за пореден път своята съпричастност и подкрепа.

НО НЕКА продължа, връщайки се към дебатъорското състезание, провело се на хижа „Амбарица“ на 6 септември м. г., организирано от троянския дебатьорски клуб при СУ „Св. Климент Охридски“ начело с 12-класничката Стефани Лалева, ментора на дебатьорския клуб Нели Генкова и Ема Гатева, стопанката на „Амбарица“. Пиша за събитието едва сега, отчасти заради липсата на време, отчасти заради желанието ми да извлека най-яркото и отчетливото от тогава във вече улегналите от времето спомени. С бърза вметка обаче пак ще се отклоня от темата – но няма как, описвайки впечатленията си от децата на СУ „Св. Климент Охридски“, да подмина едно зловредно събитие, намерило популярност благодарение на поредния граждански протест срещу безумието и абсурда на нашата образователна и политическа система. Ще използвам тези редове и за да изразя острия си протест срещу грубото погазване на правата на родителите и отнетото право на учениците на СУ „Св. Климент Охридски“ да учат това, което са избрали. Право, отнето от калната политическа аритметика на един самозабравил се депутат и службарството на една казионна номенклатура. И затова ще призова всички съпричастни да опитат с протеста си да помогнат в борбата на родителите за бъдещето на децата и училището им. Както на Ема, искам да вдъхна кураж на всички тях. Нека да знаят, че правдата е тяхна и не са сами. Все повече хора се осъзнават и все по дръзко отстояват правата си. Такива са времената ни сега, а това е пътят, който предстои да извървим, за проправим пъртина на децата си.

ЩЕ СЕ ВЪРНА към още един прекрасен етюд от х. „Амбарица“. Мина време, а все още са пред мен ярките образи на младежите с техния цветен индивидуализъм, белязал присъствието им на това специално място. Свежата им детска прозорливост и находчивост, редуваща се с неизбежния за годините им наивитет. Ентусиазмът, влаган към темите в състезанието. Отличителната за възрастта им енергия, опитвайки се да изразят с много емоция тезата си в дебата. Удоволствие бе за мен да наблюдавам младежите и да общувам с тях. За мнозина това ще звучи клиширано, но няма нищо лошо да съпреживееш една хубава емоция, която да ти позволи да надникнеш в тези, на които искаш един ден да предадеш щафетата. Няма как да не обикнеш тези младежи, които се оказват въвлечени да се борят за теза, която е отсъствала от техния реален свят, а сега по волята на регламента на състезанието се превръща в тяхна кауза. Стремежът им да адаптират своя стил на изразяване към спецификата на наложената от правилата на дебата тема. Предпазливият, на моменти леко боязлив поглед встрани към непривичната среда, която за някой от тях бе друга вселена, а за други, по уверени и посвикнали с планината, демонстрираната увереност и гордост от това, че я владеят. Всички те, заедно с възрастните, даваха ясния белег на моделирано от обстановката горе поведение. Спомен в живота на един младеж, от който ще струи романтична емоция, която той с наслада ще превърта многократно в годините напред.

ПО-РАЗЛИЧНИ са младежите днес от тези преди. Почти нищо от това, което ни вълнуваше нас, възрастните, не засяга интересите и заниманията им сега. Или поне нищо във вида, който ние възприемаме за обичайно. Не искам да казвам, че и аз, както немалко други, бързахме да даваме сравнителни оценки, без да се опитаме да влезем в техния свят и да ги разберем. Да се погледнем през техните очи нас си, заедно с това, което сътворихме в нашия реален свят. Да се видим през техните очи в играта, която искаме да им наложим, без да ги попитаме дори. Може би ако успеем все пак да го направим, ще разберем по-ясно къде грешим и ще намерим по-ясен път към баланса и хармонията в обществото ни.

МЛАДЕЖИТЕ са тези, които носят духа на приближаващото ни бъдеще. И това не е нещо, което можем да променим, а нещо, което колкото по-бързо осъзнаем, толкова по-скоро ще помъдреем. Младежите такива, каквито са сега, не са просто децата, които сме възпитали у дома и сме пратили в училище или университета. Те в доминиращата си част са това, което обществото е моделирало според правилата си. Разбира се, има и други, които макар и все още да не са мнозинство, се бунтуват срещу матрицата ни. Блъскат клишетата ни, цапат със социален диалект речта ни, пилеят вероятно безсмислено за нас времето си. Правят го понякога с грозни, нелогични и може би странни за нас прояви или начини. Но това е така, защото искаме или не, те носят белязания от нас свят, като наслагват техния своеобразен бунт. Разбира се, няма как да не спомена и проявите на агресивна апатия към социалнополитическия модел. Фокусирани само и единствено в ограниченото следване на закономерностите на профанския ни бит. Така или  иначе това, което наблюдавам през последната година, година и половина, е пробудата на обществена активност. Така е, но за разлика от нас, които основно се увличахме и вълнувахме от политическите персонажи на деня, сегашните активни младежи определено не искат настоящите ни политически клишета и персонажи. Архивират в представите си настоящия ни политически модел и конструират своя модел през фокуса на своя неразбираем за повечето от нас обектив.

   

МНОГО впечатления остави в мен това събитие в недрата на Троянския Балкан. Цветна, съпреживяна емоция с дебатьорите от цялата страна, с хората на планината, с Ема Гатева, Стефани Лалева, Нели Генкова, Мариян Марков, Станислав Атанасов и многото други участници в това прекрасно събитие на това прекрасно място. Въвлечен в този социален въртоп от разнородни в интересите си младежи, през калибъра на настоящите ни протести, ще завърша с една любима мисъл на един мразен от мен политик: „Никога не се предавайте – никога, никога, никога, никога; нито за големи, нито за малки неща; нито за значими, нито за незначителни; никога не се предавайте, освен на убежденията си за чест и здрав разум“.

28 февруари 2019 г., Троян

Николай Тодоров

Начало

Още от същия автор:

• Битка с кого и за какво?
• Отговора го дай ти, уважаеми троянецо 
• Битката срещу каруците е битка за справедливост
• Надявам се на безпристрастно разследване
• Потъпкване на парламентаризма