Паметна плоча на къщата на Никола Цонковски

* По инициативата и със спонсорството на сем. Людмила и Тихомир Ковачеви, в текста четем: „Учил във Виена, работил в Германия, моделиер на обувки от европейска класа. Заедно със съпругата си Йозефина (Фини) създава на това място през 30-те години на 20. век най-добрата фабрика за дамски обувки в България“ * Подобни паметни плочи вече има на къщите на Димитър Гимиджийски и Бочо Донев

Тема с продължение

Къщата на Никола Цонковски, арх. Борис Иванчев, 1943 г.

Паметната плоча бе поставена на 12 март 2026 г.

ПОРЕДНАТА неслучайна троянска сграда, свързана с историята на нашия град и с неговите най-забележителни личности, се сдоби с паметна плоча. Този път това е впечатляващата фамилна къща на сем. Цонковски – изградена в началото на 40-те години на миналия век и попила духа на европейския архитектурен модернизъм от онова време (по проект на известния ловчалия и немски възпитаник арх. Борис Иванчев), дело на троянския обувен специалист и моделиер от европейска класа Никола Цонковски, експроприирана/открадната от т. нар. „народна власт“ и върната на семейството след множество перипетии след демократичните промени в началото на 90-те години. Къщата на същия Никола Цонковски – момчето от бедното семейство от мах. Попишка, останал съвсем малък без баща, заминал със социална стипендия в началото на миналия век да учи занаят във Виена, постигнал много и работил в престижни фирми в Австрия и Германия, но избрал да се върне с австрийската си съпруга Йозефина Гайсбюгл (Фини) в своя Троян и с невероятна упоритост и огромен талант (на моделиер и технолог, но не в по-малка степен на предприемач) успява да изгради най-добрата фабрика за дамски обувки в България. 

На сватбата на Фини и Никола Цонковски, Виена, 1930 г.

ЗА ЖАЛОСТ фабриката на Цонковски е разграбена и унищожена след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г., а цяло чудо е че прекрасната фамилна къща оцелява и в крайна сметка след десетилетия семейството успява да си възстанови собствеността над нея. Наскоро излезе от печат и бе представена в Троян мемоарната книга на Никола Цонковски „Трънливият път на един специалист от обувната индустрия. Спомени и преживелици, 1912-1972 г.“, която разказва тази тъжна и забравена/премълчавана троянска история; а текстът, пазен от семейството десетилетия, видя бял свят благодарение на дъщерята на автора Лидия Цонковска, директорката на Музея на занаятите Елеонора Авджиева и родолюбивите троянски меценати – Калина Радевска, собственичката и управител на фирма „Калинел“, осигурила немалката сума за първото и последвалото второ издание, и сем. Людмила и Тихомир Ковачеви, наши съграждани, живеещи в САЩ от над три десетилетия, но неразривно свързани с родния Троян.

ПАМЕТНАТА плоча на къщата на Никола Цонковски – както и подобните паметни знаци на домовете на Димитър Гимиджийски (1893-1966), един от строителите на модерен Троян, „адвокат, общественик, вестникар, писател, стопански деец, кмет, демократ, мъдрец, инициатор на редица значими троянски каузи“ и на големия троянски живописец Бочо Донев (1904-1966), „художник, учител, идеалист, един от основоположниците на троянската живописна школа, значима за националното изобразително изкуство“ – бе по инициатива и със спонсорството на сем. Ковачеви. Поставянето й, на външната оградна стена, непосредствено при входа на къщата на ул. „Георги С. Раковски“ 7, се състоя миналата седмица, 12 март. А текстът гласи: „Тази прекрасна фамилна къща е построена от Никола Цонковски (1902-1997). Роден в мах. Попешка, учил във Виена, работил в Германия, моделиер на обувки от европейска класа. Заедно със съпругата си Йозефина (Фини) създава на това място през 30-те години на 20. век най-добрата фабрика за дамски обувки в България, национализирана и съсипана след 9 септември 1944 г.“.

РАЗГОВАРЯХМЕ с г-н Ковачев и г-жа Авджиева, които са категорични, че подобни паметни знаци са нещо много важно – защото пазят паметта, превръщат се в исторически ориентир и са своеобразен поклон към големите троянци, някои от които незаслужено забравени и пренебрегвани. И също – че инициативата трябва да продължи, има още немалко троянски места, които заслужават подобен паметен знак.

Т21 

Начало

 

Още за паметните троянски плочи:

• Малката черна плочка със сивия надпис (Димитър Гимиджийски) 
• В едно изречение (74) (Бочо Донев)

 Още за Никола Цонковски:

• Тъжната приказка за обущаря (1) 
• Тъжната приказка за обущаря (2)
• Лидия Цонковска: Да те убият веднага или да те оставят да се мъчиш... (1) 
• Лидия Цонковска: Да те убият веднага или да те оставят да се мъчиш... (2) 
• В едно изречение (103) 
• Премиера на мемоарите на фабриканта Никола Цонковски 
• В едно изречение (108) – представяне на книгата в Троян