* „Помня калемите, а сега е времето на компютрите. Има обаче традиции, които си струва да се запазят“
In memoriam
 |
| Йонка Мичева, 2018 г.; снимка: проф. Цочо Бояджиев |
НА 3 ЯНУАРИ 2020 Г., на 97 години, си отиде една забележителна троянка – Йонка Мичева. С нея си отиде живият разказ за десетилетия история на града ни. Нееднозначна, но ярка фигура; директор на Троянската гимназия, общински управник, народен представител през годините на социалистическия режим; почетен гражданин на Троян от 2012 г.; интелигентна, критична, с будна мисъл, услужлива памет и чувство за хумор до късни старини – тя беше безценен източник на информация от първо лице.
СТАРИ ТРОЯНЦИ я помнеха като героиня на Островски от училищната сцена. Произнесла е слово на погребението на Иван Хаджийски. Участвала е в строежа на жп линията Ловеч - Троян. Била е убедена, че в Троян трябва да се съхраняват места на местната памет, включила се е в кампанията на именити троянци за запазване на сградата на Конака. Организатор на женските туристически походи, в които участваше допреди няколко години. Винаги готова да помогне на различни краеведски проучвания, тя беше точният човек, който да разкаже за строежа на троянската гимназия, за учителското семейство Николови и сина им, литературния критик Минко Николов, да назове поименно всички кожухаро-калпакчии от ценна снимка в музейния архив.
 |
| Почетен гражданин на Троян, 2012 г. |
УМЕЕШЕ да усеща хода на времето, спомените й съжителстваха с любопитство към настоящето, в мъдрата си старост мислеше по-модерно от много други. „Помня калемите, а сега е времето на компютрите. Има обаче традиции, които си струва да се запазят“, беше казала в интервю за гимназиалното образование. Имаше специална връзка с Музея на занаятите. Музейният директор Елеонора Авджиева я определя като събеседник с интелигентен изказ, надскочил партийната ограниченост, добронамерен към хората, човек почтен и духовен. В старата си троянска къща тя посрещаше с някогашно гостоприемство – човешка приказка, неизменната дребна почерпка, клонче люляк на изпроводяк. Пазителка на паметта, която предаде на следващите поколения разказа за някогашен Троян.
ПОКЛОН!
Т21
Още по темата:
Вчера Цветелина ми прати тази https://storage.btroyan.info/FREE/%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B0.png снимка. Не знам къде я намери... Аз обаче се изтървах и казах, че само аз Мичева сме живи... ГРЕШЕН СЪМ! Не било верно!
ОтговорИзтриванеБог да прости...
Бил съм й на съвет. Колко живи останахме, които можем да го кажем...
Страхотна снимка, и не си грешен, а готин! Бог да ги прости всичките...
ОтговорИзтриванеБог да я прости! Познавах я лично. ЧОВЕК И УЧИТЕЛ!
ОтговорИзтриване