За паметника на Левски и паметниците в Троян

* „Не бива да надценяваме собствения си град за участието му в националните движения и борби“ * „Защо херма? Херма, защото това е най-събраната, стилна и въздействаща форма на почитане на античните републикански държавници. А Левски е именно такъв държавник, най-последователният…“

Позиция

Павлин Стойнов

Едно любопитно мнение по актуалната и набираща скорост тема – паметник на Левски в Троян. Пристрастно и експертно едновременно. Авторът Павлин Стойнов е роден през 1948 г. в с. Велчево (сега община Априлци), живее в Троян от 1969 г. „Техник, нумизмат, топонимист и краевед“, го определят приятели историци. Ще добавим – автор с изящен стил и ерудиция на учен,

 и с немалко публикации. Т21

ВИНАГИ, когато се повдигне въпросът за някой паметник в Троян, изведнъж настъпва смут. Нещо се дъни в нашия град, в това паметно направление. Видимо ни липсва здрава концепция. А пространството на площада ни е ограничено. Макар и прилично оформено, поради природните дадености е ограничено в обем и площ. Не върви за грандомански идеи, нито пък за много неща. Значи трябва да се мисли много преди да се прави нещо. И да се поставят малко, но общозначими и винаги актуални  паметници, и от общонационално, и от регионално значение. То е така и по друга причина. Конюнктурните решения са временни и излизат скъпи и във финансово, и най-вече в идеологическо отношение. Паметниците се правят, за да удовлетворяват широк кръг от обществото за „вечни времена”, т. е. поне докато отпадне от само себе си интересът към идеята, вложена в тях. Но нека кажем за паметника на Левски.

НЕ БИВА да надценяваме собствения си град за участието му в националните движения и борби. Макар че тук са отеквали неведнъж стъпките на Левски, Троян не е бил възел в историята на национално-освободителната борба. Във феномена национално освободително движение и в структурата, която създава Левски в България, мястото на Троян е на една удобна и слава богу сигурна спирка по пътя между родното Карлово и центъра Ловеч. Не че няма какво да отбележим! Тук има два комитета, създадени от Левски – тоя в Троян и другият на манастирското братство, ала не върви да направим паметник, по-голям и по-помпозен от в Карлово, Ловеч или София например. Най ще ни прилича един със сърце сътворен, семпъл и не непременно в цял ръст паметник на Левски. Например следната идея.

Изображение на Хермес върху съд,
 намерен в с. Пъстрово

ЕДНА малко над човешки ръст (примерно около 2 метра височина) каменна херма,  близка до класическия античен стил или леко осъвременена с подходящ по размери  бюст до пояс на върха. Аз бих избрал портретните черти на младия Левски с четническата униформа от първата Легия. Отпред по средата на хермата – обемен бронзов венец от лаври, окачен на бронзова кука. В ляво и в дясно отстрани по една релефна плоча с изображения на двата комитета, троянския и на манастирското братство. Под тях по една мраморна плоча с имената на комитетските дейци, а най-отдолу в този ред по една ваза за цветя. Античната херма обикновено е била забита в малка землена могилка, покрита с красиво подбрани релефни камъни. Мястото на този паметник би стояло най добре пред сградата на Общината или срещу нея, някъде от страната на Музея или Читалището.

ЗАЩО херма? Херма, защото това е най-събраната, стилна и въздействаща форма на почитане на античните републикански държавници. А Левски е именно такъв държавник, най-последователният, себеотрицателен, неуморим и честен патриот и радетел за републиката. Като такъв го възприемаме и днес, такъв ще изглежда и утре. И защо в униформа? Защото Левски е организатор на българското общество за решаване на националните си проблеми със собствени сили и средства. Той е първообразът на българския офицер, лидер и политик едновременно, при това политик в действие. Херма, защото Левски най добре се символизира чрез Хермес, оня бог, от който извеждали произхода си и в който се кълнели тракийските аристократи. Хермес, защото този бог е майстор на тайно организираното действие, на съзаклятието, на промяната чрез саможертва. Ако някому не се харесва терминът херма и сравненията с античността, нека си припомним, че със съвсем подобни каменни стълбове върху могили, с човешки изображения от кръста нагоре, прабългарите почитали своите герои. Така ще свържем нишката на историята със съвременността, която отвежда в бъдещето. Проблеми днес колкото щеш и те със сигурност отиват в бъдещето ни, нека не си правим излишни проблеми и от миналото! 

Павлин Стойнов

Начало  

Още по темата:

• Ще допуснем ли далаверата с... Левски? (2007 г.)
• Троян се поклони на едничкия син на България (2019 г.)
• Чапа в Троян, ще прави Левски