* „Дъската“ от десетилетия е свещено място за града ни,
на което се събираме за отдаване на почит към Апостола на българската свобода“
Предизвикано
 |
| "Почитане" на паметта на Апостола с банички и боза, Троян, 21 септември 2018 г. |
ТРОЯН е по-скоро възрожденски град, отколкото град на сливата и на ракията. Рекламата работи за града, но не бива с нея да се подменят ценности, които определят същностния му облик.
ЗА РАЗЛИКА от много възрожденски селища, Троян е почел паметта на Васил Левски, тясно свързан с историята на града ни, само с една дъска, поставена на сградата, където е бил ханът на Васил Спасов – рожденото място на Троянския революционен комитет. „Дъската“ – паметна плоча, макар и носеща невярна информация, от десетилетия е свещено място за Троян, на което се събираме за отдаване на почит към Апостола на българската свобода и към онези троянци, които първи го последваха.
НО ОТ ОКОЛО месец е поругано и скромното отбелязване на паметта на Апостола с въпросната дъска, като мястото е определено за продажба и консумация на банички, боза и други тестени вкусотии… Намираме това действие за недопустимо, на което следва да се намери незабавно адекватно решение.
ЗАЩОТО:
• Поради бездействие във времето Троян „загуби“ къщата на баба Дона Милина Клисурска, укривателка на Левски и къщата вече няма „нищо общо“ с историята на града;• Загубихме паметната плоча на къщата на опълченеца Петър Табаков, а паметната плоча на блок „Галенус“ бе комерсиално демонтирана и преместена;• „Тайната къща“ в махала Миленча срещу Троянския манастир, която е била последното убежище на Васил Левски преди да тръгне за Къкрина, се срути безславно преди дни.
 |
| Пред "дъската" на 19 февруари |
ЗА ДА ИМА истински празници, следва да пазим своите корени, които ни дават сила и определят идентичността ни. Троянци, да пазим миналото си, защото сме го наследили, за да го предадем на тези след нас. Защото след 150 години следват 200 години и т. н.!
Общински комитет „Васил Левски“, Троян
"Днес е денят, в който видях хората сутринта, поели към работните си места, и те изглеждаха като тръгнали на война. Въоръжени с подозрителни погледи, стиснати устни и погнусени ноздри, готови всеки момент да се разправят с някого, който волно или неволно застане на пътя им. Репетиращи някакви гневни монолози наум. Сляпо отминаващи жената, която се чуди как да пресече улицата без помощ. С подострени лакти и колчан презрителни реплики, готови за изстрелване при най-малкия повод. Злорадстващи, клюкарстващи, осъдителни. Днес ми се стори, че онази най-последна и винаги спасяващия български род мрежа – на човечността, е раздирана, разкъсвана, разпарчетосвана от самите нас. И ме е страх за утре." Веселина Седларска
ОтговорИзтриванеНай-вероятно ще е временно - докато се отвори малкия пазар. Но дори и да е за постоянно е за добро. Шанса седящия да прочете "дъската" е много по-висок, от този на минувача.
ОтговорИзтриване