* В четвъртък вечерта не се отцепи фасада на стара къща,
отцепи се един голям дънер от дървото, което е смисъл за
нашето съществувание
отцепи се един голям дънер от дървото, което е смисъл за
нашето съществувание
 |
| Константин Фичев |
Предизвикано
Авторът Константин Фичев младши е наш съгражданин, внук на бившия троянски кмет и почетен гражданин на Троян Константин Фичев и потомък на възрожденския първомайстор Никола Фичев (Кольо Фичето).
РАЗБРАХ от приятел, че в четвъртък вечерта (26 юли) под напора на големите дъждове и времето е започнала да се отцепва фасадата от основната част на тази къща. Това е къщата на Найден Хасъмски, а мястото е махала Миленча, намираща се до Троянския манастир. Същият Найден Хасъмски, който с риск за живота на семейството си и за своя собствен многократно е подслонявал Левски в нея. Подслонявал го е, понеже духът му е бил обсебен от родолюбивата идея българите да имат собствена държава. Това е проповядвал Левски. Българите да имат собствена държава, която да обединява всички етноси под български демократичен закон. Та Найден Хасъмски е бил близък съратник на Левски именно поради това.
 |
| Къщата на Найден Хасъмски в мах. Миленча, приютявала неведнъж Васил Левски |
РАЗБИРА СЕ, освобождението се случва, макар и без Левски, макар и не извоювано самостоятелно, каквито били въжделенията на нашите най-големи революционери. Изгражда се българската държава. Изграждат се и множество паметници на българските национални герои, за да може идните поколения в България да не забравят кой и по какъв начин се е борил за свободата. Много години след освобождението цялата махала Миленча е обявена за паметник. За паметник е обявена, разбира се, и къщата на дядо Найден Хасъмски. Даже отпред на фасадата откъм улицата е поставена паметна плоча, която отбелязва защо това място е специално. И правилно! Както забелязвате, въртим се все около паметта. Паметниците съхраняват памет. Паметниците не са за умрелите, а за живите. Ясно е, че в какъвто вид са паметниците на едно общество, то такова е и самото то.
АЗ ОБАЧЕ съм далеч от това хвалебствено да ни нарека с определението общество. Просто няма смисъл да го правя и това ще бъде едно кухо определение за нас. Защо ли? Ами ето. Години наред тази къща се руши пред очите ни. Този паметник на най-светлия български герой се руши пред очите ни. Разрушава се със страшна сила, въпреки че гледаме да забравим веднага, щом го отминем. Та тя и улицата до този дом и скривалище вече се е отмила с годините. Такова е положението на много паметници в цялата страна от десетилетия. Дори когато слагаха паметната плоча на къщата на Найден Хасъмски, тя вече имаше нужда от основен ремонт. И опитите на определени хора да спасят обиталището на Левски останаха неразбрани.
 |
| "Защо нашите институции и самите ние бездействаме от десетилетия..." |
Константин Фичев
Бел. ред. Научихме, че собствениците се опитват да спасят къщата, неотдавна е укрепен и подновен покривът й, предстоят други ремонтни дейности; организирана е и дарителска кампания, която досега обаче е безрезултатна. Но проблемът има допълнителни „нюанси“. По тесния път в мах. Миленча минават тежките камиони на дърводобивниците и това допълнително застрашава старите къщи в района. Друго – по сега действащите закони община/държава няма как да помогне/инвестира в подбни имоти, колкото и значими да са те; т. е. вероятно е необходима нормативна промяна.
Още от същия автор:
Това е последствието от управленческата немощ обхванала общината.Пълно безхаберие.Важно е да има теменужки по центъра и кметицата да води хорото.
ОтговорИзтриване