Изложбата на Стефан

* Мариела Шошкова, галеристката: „Всички ученички бяха влюбени в него“ * Колегата  Константин Анастасов: „Стефан Мичев като творец, ще махна другите букви и ще останат „С“ и „М“ – стилен и многопластов/многопосочен“ * Кметът Михайлова: „От тези различни, оставащи във времето, запомнящи се троянски физиономии“ * Стефан: „Благодаря ви, трогнахте ме“

Юбилейно

Стефан, неговата Ели и иконите му, галерия "Серякова къща", 19 юни 2025 г.

Думата има авторът

СЪБИТИЕ! Така можем да определим изложбата на Стефан Мичев в троянската галерия „Серякова къща“ (20 юни) по случай предстоящата му (8 юли) 70-годишнина – „финална ретроспективна“, както я определи в характерния си (само)ироничен стил авторът. Първо – поради самата изложба, нещо като „три в едно“, във всяка от трите зали три различни авторови посоки и търсения: иконопис, шаржове и портрети, пейзажна живопис; едно особено разтроение или по-скоро триединство, което впечатлява. Второ – заради огромния брой посетители, Серяковата къща направо щеше да се пръсне от народ, приятели, ученици, колеги, комшии, роднини, ценители; факт, говорещ за качеството (на изложбата и автора й). Трето, но не по важност – не всеки ден се случва да се докоснем до толкова разнолик творец: художник, който казва „сега живея, за да рисувам“, едновременно живее с музиката и я познава в дълбочина, а хобито му, пак по неговите думи, е да пише и пише чудесно (виж серията му текстове за троянските музиканти и покрай тях за много други неща в рубриката му „без музика не мога“ в Т21, които скоро се очаква да излязат в книга – бел. ред.); да прибавим и другия му професионален „дискурс“, учителския, който слага отпечатък във всичко – дългогодишното учителстване и още по-дългогодишното училищно директорство, като и след неотдавнашното си пенсиониране продължава да преподава (някои от учениците му от творческия курс по рисуване в голямото троянско СУ „Васил Левски“ бяха на изложбата, ентусиазирани, вече пораснали, в редиците им имаше една архитектка и други – бел. ред.). 

НАКРАТКО – събитие, което си заслужава да посетиш, изложбата, озаглавена леко маниерно, но много точно „70 реверберации на времето“ ще може да бъде видяна до 10 юли (реверберацията възниква като следствие на повтарящо се отражение на звука, което отслабва с течение на времето, един вид затихващ отзвук, подсказва Уикипедия – бел. ред.).

РАЗБИРА СЕ, на вернисаж като на вернисаж – цветя, усмивки и прегръдки, подаръци (най-много бяха бутилките), поздравления, по чаша вино. А на микрофона говориха галеристката Мариела Шошкова, инициатор на изложбата, приятелят и съмишленик – художникът Константин Анастасов от Пазарджик, пристигнал специално, кметът Донка Михайлова и „виновникът“ за случващото се, авторът.  

Г-ЖА ШОШКОВА представи сериозната професионална биография на Стефан Мичев – припомни, че е сред основателите на Дружеството на троянските художници, открои неговата иконопис, която вероятно има своята предопределеност и от факта, че е получил светото си кръщене в Клисурския манастир от чичото на баща си архимандрит Йосиф, спомена за най-голямото му богатство, двамата сина и двамата „американски“ внуци Стефан младши и Калоян, единият с три грамоти от двама американски президенти, другият звезда на отбора на „Филаделфийските орли“, и за голямата опора и вдъхновение, съпругата Ели, пловдивчанка, с която се запознали като студенти в Учителския институт и оттогава са заедно. „Стефан започва работа като учител по рисуване и трудово в ОУ „Никола Вапцаров“ в с. Бели Осъм, бях му ученичка. И тук в скоби вмъквам – всички ученички бяха влюбени в него, Ели сигурно го чува за пръв път“, допълни с усмивка представянето галеристката.

ЗА ХУДОЖНИКА и изложбата говори колегата Константин Анастасов. „Ако трябва да определя кратко Стефан Мичев като творец, ще махна другите букви и ще останат „С“ и „М“ – стилен и многопластов/многопосочен. Той е много прецизен, отговорен към себе си и към другите, затова всички тези неща, които виждаме в трите зали, са някак много уважителни – към автора си и към всички зрители. Стефан Мичев, според мен, не би могъл да бъде Стефан Мичев без беквокала си, Ели Мичева, постоянната му приятелка, съпругата и музата му“, бе оценката на пазарджиклията.

„МИСЛЕХ си как да представя Стефан – не чрез многото дипломи, за които г-жа Шошкова каза, защото за нас, троянци, той не е човек на дипломите. Стефан е от тези различни, оставащи във времето, запомнящи се троянски физиономии, които можем да наречем и чешити“, се чу в приветствието на кмета Михайлова.

„БЛАГОДАРЯ ви, трогнахте ме с вашето внимание. Не се надявах, че толкова хора ще отделят от времето си. Иначе аз по това време обикновено връчвах свидетелствата на учениците и бях отрупван с цветя; и си спомням един колега учител, който всеки път казваше: „Абе, деца, вземете (му) едно шише ракия, не си харчете парите за тези цветя!“. Благодаря ви за подаръците, и за всичко!“, бе отговорът на Стефан.

Генадий Маринов 

Начало

 

Още по темата:

• „18 х 3 + 4” на Стефан Мичев в троянската галерия (2013 г.)
• За шегата и за хората (2024 г.)
• Троянски доказателства за духовната същност на числото 
• Юбилейните 70 реверберации на Стефан