„Портрет на един град“ – става с виждане

* 52 черно-бели фотографски портрета сглобяват възможния „Портрет на един град“ * Авторите проф. Цочо Бояджиев и Цветан Тончев не са подписали творбите си и не се знае коя на кого е * Из предговора: „Но фотографията е изкуство на фрагмента…“

Фото

Проф. Цочо Бояджиев на откриването на "Портрет на един град", Троян, галерия "Серяковата къща"

ТАЗГОДИШНИЯТ т. нар. Есенен салон на Дружеството на троянските художници (ДТХ), 12 октомври, ще се помни – но не заради салона, в който нямаше нищо по-различно от предишни години и дори не бе уважен с представяне от своите (ДТХ). А със съпътстващата фотографска изложба „Портрет на един град“, подредена на първия етаж на галерия „Серяковата къща“ – на големия български философ и наш земляк, троянец проф. Цочо Бояджиев, чиито изкушения от фотографията не са тайна. Без да омаловажаваме съучастието на троянския фотограф Цветан Тончев; нещо повече – авторите решили показаните 52 черно-бели фотографии да не са подписани и да не се знае коя на кого от двамата е. Което би могло да е в единство и хармонично, каквото е, само ако има съмишленичество и приятелство, каквото очевидно има. „На нашите години човек трудно завързва нови приятелства, но с Цветан явно се получи“, призна в словото си при откриването проф. Бояджиев (моето усещане е, че ги сближава една особена надтроянска финост, но не това е темата – бел. авт.).

Цветан Тончев, портретът му в изложбата

СЕГА няколко думи за самата изложба, макар че, както казваха старите троянци – става с виждане. 52-те фотографии са 52 портрета на днешни (актуални) троянци, подбрани според авторовите виждания/пристрастия; и без критерият да е социална значимост или позиции, по-скоро характерност и „цвят“. Които съвкупно сглобяват един (възможен) „Портрет на един град“. Но както се казва в предговора на излезлия албум: „Това не е ПОРТРЕТЪТ на нашия град. Истинският ПОРТРЕТ би трябвало да включи всички настоящи жители, може би и предците ни, може би и разпръснатите из други градове, страни и континенти кореняци, за които Троян остава и ще остане неотменимата родина – с една дума всички, които в една или друга степен допринасят за очертаването и удържането на уникалния облик на този планински град“.

ЩЕ ЦИТИРАМ и още малко от съвсем краткия, но обясняващ всичко предговор, написан от проф. Бояджиев: „Но фотографията е изкуство на фрагмента и нейната „претенция” може да бъде единствено да изрази цялото чрез някаква негова част. Както добрият индивидуален портрет представя моментното състояние на снимания човек, но в някакъв смисъл отвежда и към цялостния негов характер, така и колективният „портрет на един град” се опитва чрез петдесетината фотографии на разпознаваеми личности да изяви неповторимия „дух” на града ни. Че такъв „дух” има, е вън от всяко съмнение, при все че за него е трудно и дори невъзможно да се даде определение. Интелигентност, предприемчивост, изкусност, тънко чувство за хумор – но и още нещо, което остава неназовимо“.

И ТАКА – става с виждане!

Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Есенният салон на троянската галерия (2018 г.)