Д-р Красимир Гунешки: Обединителна фигура е Гунди, и днес имаме нужда от такъв човек, ама…

* „Властта тогава правеше друго, много се плашеше от Гунди. Не съобщиха и точния час на погребението му, но народът научи и е имало 500-600 хиляди души, невиждано“ * „Завиждаха и се страхуваха от популярността му и от всенародната любов към него… Но имаше още нещо – Гунди бе от „Левски“, отбора на народа“
 
д-р Красимир Гунешки
Интервю
Троянецът д-р Красимир Гунешки е не само сред най-добрите стоматолози в областта, носител на приза „Лекар по дентална медицина за 2018 година“ на Българския зъболекарски съюз. Той е популярен и с обществената си ангажираност – бе троянски и областен лидер на НДСВ в най-силните години на партията, член на националното ръководство, общински съветник. У д-р Гунешки има още нещо, което му печели уважение и респект: съпричастността, подкрепата на добри каузи. Един пример – троянският лекар бе голям приятел и сред малцината, които до края бяха до великия, но болен и изоставен в последните си години български певец Борис Гуджунов. Помагал е и на много други хора, малки и големи, изпаднали в беда.

Известен е също като запален левскар, дълго време бе председател на троянския фен клуб на ФК „Левски“. Голям почитател е, разбира се, на синята футболна легенда Георги Аспарухов-Гунди и той е инициаторът за създаването (2015 г.) на троянския фен клуб на Гунди и негов председател до днес, преди това е член на софийския фен клуб. По негова покана на няколко пъти в Троян гостуват съотборници и приятели на Гунди. И поводът за този ни разговор е именно Гунди, по-точно излезлият наскоро по екраните филм „Гунди – легенда за любовта“, който, както и героят му, се радва на всенародното одобрение и любов и бие рекордите по посещаемост. Също една подробност, спомената и във филма – че Гунди и съпругата му Лита са се венчали в Троянския манастир; и, което научихме наскоро от д-р Гунешки – че има идея да се постави паметна плоча за това събитие пред манастира, дори са водени разговори с манастирската управа и тя е възприела предложението.

С д-р Гунешки се познаваме отдавна, приятел е на Т21 и си говорим на ти.
– Какво ще кажеш за филма „Гунди“?
– Хареса ми, определено, и не само на мен – на много хора. Поздравявам творческия екип, също и продуцентите Иван и Андрей, тяхна е идеята за филма, те са запалени левскари. Всички са се справили на изключително ниво..

– А актьорът, който има шанса, но и огромната отговорност да бъде Гунди?
– Актьорът (Павел Иванов) е перфектен. И визуална прилика има, и отлично влиза в ролята, все едно Гунди възкръсна. Същото е и с другата главна роля – на момичето, Лита, любима и после съпруга на Гунди, великолепно актьорско изпълнение (Александра Свиленова).

Най-ценният футболен автограф в България
– Но Гунди не е само футболен герой. Напоследък ми се върти в главата един паралел – между Гунди и Левски? Народен герой, обичан, отдаден на каузата.
– Той (Гунди) е едно невероятно съчетание на спортен талант и духовна и физическа красота. И едновременно прекалено скромен. Сашо Костов (партньор на Гунди в „Левски“ и националния отбор, най-добрият му приятел сред футболистите, гостувал на няколко пъти в Троян по покана на д-р Гунешки – бел. ред.) казваше, че дори бил срамежлив. Такова съчетание рядко се среща, докоснат от Бога. И затова е идол на цели поколения.

– И до днес, толкова години след смъртта му?
– И до днес. Не съм очаквал, че и за моя внук – той е на 15 години, живее в Русе, където филмът го даваха преди Троян, и го гледа преди мен. Звъни ми преди филма, че отива на кино. И после, преди още филмът да е свършил, ми звъни отново с думите, че не е гледал такъв български филм. Много беше впечатлен, а и бил с приятели, всички те много харесали филма, едно поколение, отдалечено толкова от времето на Гунди. Много бях впечатлен.

– Май и при филма се е получило необикновено съчетание – филмово майсторство, екип, изключителен обект?
– Чудесно се е получило. И изобщо не разчитаха на документалните кадри – те бяха много малко, с мярка, щрих към картината. Сещам се за една сцена – по време на оня незабравим мач на „Левски“ срещу ЦСКА, резултатът вече е 7:2, Сашо Костов отива при Пената (Димитър Пенев)и го пита: „Кой е най-бърз от вашите (цесекарите)?“. Пената отговаря: „Цецо Атанасов“. „Ми, прати го да прибяга до „Армията“ (стадиона на ЦСКА) и да донесе таблото, че вече няма място на нашето!“. Това е истина, знам го от самия Сашо Костов.

– А твоята любов към Гунди откъде дойде?
– От баща ми, той ни запали с брат ми. В селото ни (Бели Осъм) имаше само три телевизора, единият бе у нас, и като даваха мач „Левски“ – ЦСКА вкъщи се събираха по 20 и повече души, деца и възрастни, като на стадион. Беше истинско събитие.

– Гледал си Гунди на живо?
– Да, по телевизора, за жалост на стадиона – не, тогава пътуването до София бе нещо много специално, рейсът от Троян стигаше за 4-5 часа. Бях на 13 години, когато Гунди загина, 1971 г. Бях на някакъв пионерски лагер в с. Сопот (Ловешко), беряхме малини. Чухме го по радиото, някакъв транзистор имахме. И тогава се отдръпнах, да не ме гледат, и се разплаках с глас – толкова всички го боготворяхме.

– Целият народ е плакал, но властта?

– Властта тогава правеше друго, много се плашеше от Гунди. Не съобщиха и точния час на погребението му, но народът научи и е имало 500-600 хиляди души, невиждано нещо, не е имало такова погребение на друг човек в България.

– Защо властта се плашеше от Гунди?
– Завиждаха и се страхуваха от популярността му и от всенародната любов към него, такива неща ги дразнеха. Но имаше още нещо – Гунди бе от „Левски“, отбора на народа. Неслучайно малко след това обединиха „Левски“ със „Спартак“, отбора на МВР, и от отбора на народа се опитаха да го превърнат в отбора на милицията. За да разядат любовта отвътре. Ние се нуждаем от идоли, такива сме българите, а може би с всички народи е така. Нуждаем се от личност като Гунди и днес, но за жалост я нямаме.

– Мислиш ли, че имаме друг спортист, който да е такъв герой извън спорта? Аз не се сещам, Стоичков не е такъв.
– Стоичков не е. Аз съм много против сравненията между Гунди и Стоичков. Величия от различен порядък са и не е коректно да се сравняват. Като футболисти – да, перфектни са и двамата. Но като личности, пък са и живели в съвсем различни времена. Бях на един футболен юбилей и ги видях футболните легенди от времето на Гунди – Аладжов, Веселинов, Стефан Павлов (Фифи Перото), Панов…, просто онемях, големи и като хора, и толкова обикновени, земни, скромни, нещо много различно от сегашните футболни чалга герои.

– А какво знаеш за Гунди като човек, в личен план?
– Според мен филмът дава представа, макар някои неща да са показани в малко по-различна светлина. Например – показаха, че вечер си пийва по чашка. Сашо Костов обаче ми е казвал, че Гунди бил най-големият режимлия, отборът се събира, весели се, но стане ли 21:00 ч., Гунди става и си тръгва, спазвал спортния режим изключително стриктно. Показва, че е бил изключително скромен човек, дори срамежлив, жените са го преследвали, но не се е възползвал. Актьорът Калоянчев в едно интервю разказваше, че поканили Гунди в театъра и актрисите веднага налетели на голямата звезда, а и голям красавец, но той се изчервявал като ученик.

– Чист човек.
– Абсолютно!

– А нещо около фаталната катастрофа на Витиня – има и разни коспиративно-спекулативни теории?
– Да, едната е, че Държавна сигурност (ДС) предизвикала катастрофата, това ми се струва малко вероятно. Гунди е карал бързо, а и колата му „Алфа Ромео“ е била много пъргава, това са факти, и казват, че не бил особено добър шофьор.

– Кажи ни повече за връзката му с нашия край и конкретно с Троянския манастир?

– Бил е голям приятел с тогавашния игумен Геласий. Игуменът бил голям левскар и е ходел на стадиона на всички мачове на „Левски“.

– Попът на мач?

– Да. А пък Гунди е идвал много често в Троянския манастир, обичал е нашия край. Карал и една Нова година в манастира.

– Във филма се споменава, че венчавката на Гунди станала в Троянския манастир. Знаеш ли подробности? Кажи ни и за паметната плоча, която имаш идея да поставиш пред обителта?
– Венчавката е била тук и лично игуменът Геласий ги е венчал. Това е безспорен факт, във филма беше показано, а информацията е от съпругата на Гунди (тя е и консултант на филма – бел. ред.).

– Но тогава такива църковни работи не са били позволени, комунистическата власт бе срещу църквата. Дали са можели да му направят нещо заради тази венчавка?
– Като нищо! Тогава такива неща не са се прощавали, те (властите) бяха всесилни.

–Някак и в човешки план, а още повече в спорта този, който се извисява, който е най-добрият, да се опитват да го дръпнат надолу, да го изравнят с другите. Атакуват го отвсякъде.

– Така е. Всъщност кариерата му се проваля накрая заради много тежки контузии. Всички са го ритали и той в последния си мач, преди да тръгне за Враца и да загине, за пръв път не си сдържа нервите, гледал съм го този мач. Не си спомням кой бе защитникът, който срита много грубо Гунди. Атакуват го много – той играеше добре и с двата крака, бе перфектен с глава, нямаше друг като него, и се опитваха да го спрат по всякакъв начин.

– Разкажи ни за троянския фен клуб „Гунди“?

– Фен клубът си функционира, събираме се всеки понеделник. В нашия клуб има различни хора – включително цесекари, почитатели на човека и легендата Гунди. В софийския фен клуб, създаден от съученици и приятели на Гунди, е същото – всякакви хора, не са само левскари. Обединителна фигура е Гунди. Пак ще кажа – и днес имаме нужда от такъв човек, ама…

Среща на левскари в Троян, отпред – Сашо Костов и д-р Красимир Гунешки, отгоре вляво – Фифи Перото, 2008 г.
– Сподели ни за тази твоя идея за паметна плоча за Гунди при Троянския манастир?
– Идеята не е нова, от 4-5 години е. Обсъждали сме я във фен клуба. Дори имах среща с игумена Сионий, той я възприе, отворен е към тази идея. Сега смятам сериозно да се заема, може да се отвори и целева дарителска – не толкова за парите, аз лично бих платил плочата, а по-скоро за съпричастност, за единение около каузата Гунди. Една такава паметна плоча ще е добра и за града ни.

– Имаш предвид, че ще прибави към туристическия ни имидже?

– Да, и това. Няма нищо лошо, просто ще отбележим един факт за една толкова обичана личност – че често е посещавал Троянския манастир и се е венчал тук.

– Ако трябва да обобщим накрая? Ще се окаже, че филмът „Гунди“ е свършил голяма работа?

– Да, събира почитта на всички поколения, обединява, дава ни неща, от които толкова се нуждаем днес – надежда, самочувствие, единение. Голям и нужен филм, филм за една българска икона.

18 ноември 2024 г.
Интервю на Генадий Маринов 

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |