Дали не и сега?!

• И ми става едно такова тъпо, май сме вървели наобратно, дали не и сега… А онази, изгубената България, май е изгубена завинаги

Димитровденско

КАЗВАЛ съм много пъти – старите снимки са голяма работа, дълбока, без думи понякога казват повече от купища думи. Точно такова е това вехто троянско кадро, на което попаднах случайно във фейсбук (публикувано от Любомир Юруков) – не е датирано, но най-вероятно е от 30-те години (възможно е да е и от по-късно, приятел ми насочи вниманието, че надписът на картичката, снимката е използвана за картичка, е по новия правопис, приет с правописната реформа през 45-та, но и така да е, кадрото пази именно духа отпреди соцпреврата – бел. моя). Мястото не е трудно да се установи – на Главната улица в Троян, кръстовището с уличката, която наляво води към сегашния „Троян Плаза“ (сещам се за ямата в двора му, която зее от има няма две десетилетия и кой знае още колко ще зее), а надясно минава край грамадния (и също толкова нелеп на това си място) днешен блок „Рила“.

И АКО някой се пита какво толкова ни казва тази снимка, да му кажа. Казва ни, че по онова време Главната на Троян е доста по-красива, отколкото е сега, стотина години по-късно – вижте архитектурата, терасите, прозорците, еркерите, покривите, паважа, всичко. И още – някак по-европейска, по-западна, по-градска, по-цивилизована. Това ми казва, не, крещи ми го. И ми става едно такова тъпо, май сме вървели наобратно, дали не и сега… А онази, изгубената България, май е изгубена завинаги. Днес е Димитровден, празникът на българските строители, снимката е поздравът ми към тях.

Генадий Маринов

Начало