Снежната готвачка

* „Студено, дявол да го вземе!/ Студът те реже като ножици!/ Човек за да се посъвземе,/ са нужни барем две госпожици!“

Снежната готвачка на ресторант „България“, 6 февруари

ФотоОко

ИМА едно правило – ако зимата те натъжава, значи си остарял (и нямаме предвид токовите изцепки на ЧЕЗ след падането на снега, които натъжиха мнозина в Троянско и на други места – бел. ред.). И обратното – радва ли те, значи си млад, ако не по възраст, то поне по дух. И от най-централния и с най-дълга история троянски ресторант – „България“ (по-възрастните троянци го помнят като Кооп), доказаха, че са млади. Доказаха го находчиво, красиво и убедително – още в първия снежен ден (6 февруари) екипът на ресторанта сътвори една прелестна снежна готвачка: с нацупени начервени устни, изписани тънки вежди, изящен морковен нос, закачливи вечнозелени къдри, елегантна черна готварска престилка, сини готварски ръкавици (според изискванията на ХЕИ) и впечатляваща готварска шапка (лъскава тенджера от алпака).

СНЕЖНАТА готвачка на „България“ събираше очите и аплодисментите на мало и голямо. Браво и от нас! И за да допълним радостно-младежкото усещане, ще цитираме закачливото зимно стихотворенийце „Студ“ на големия Смирненски, което се завъртя из мрежата с първите снежинки:

          Студено, дявол да го вземе!

          Студът те реже като ножици!

          Човек за да се посъвземе,

          са нужни барем две госпожици!

          Поспрете, сочнобуза Катя,

          да си побъбриме за зимата!

          В такова време сал сърцата

          променят съвършено климата.

          Смехът на твойте устни али

          ще ме съгрее без съмнение;

          той двесте печки ще запали

          за мое лично отопление…

          Студено, дявол да го вземе!

          От студ обръщаш се на мумия!

          И при това проклето време

          иди, че не върши безумия!

Христо Смирненски, 1919 г.

Начало