„Мелодика“ и приятели

* Мая Бъчварова и Весела Кунова припомниха за славните години на триото и незабравимата Лина Мажгурова * „Ние сме хора кратки,
 ала сме хора верни“

Приятели

Весела Кунова, Мая Бъчварова и Дидо Дишев, "Мелодика и приятели", Троян, 10 май 2019 г.

„МЕЛОДИКА и приятели“ беше наречен концертът в памет на Лина Мажгурова. И наистина, много бяха приятелите и на импровизираната сцена, и в публиката, изпълнила залата на Информационно-културния център вечерта на 10 май. Мая Бъчварова и Весела Кунова припомниха за славните години на трио „Мелодика“ – с любими песни, изпълнявани на сцената и на приятелски софри. Заедно с тях пяха и разказваха китаристът Дидо Дишев, кларнетистът Петър Симеонов, някогашният ученик Никифор Цоневски, Ралица Йовкова, Гергина Дацова, а озвучител беше Веско Ангелов.

За публиката – своеобразно и много емоционално пътуване във времето

СНИМКИ на триото, запечатали щастливи, усмихнати мигове през годините, допринесоха за това своеобразно и много емоционално пътуване във времето, което „Мелодика и приятели“ поднесоха на своите гости. Весела Кунова отдаде почит и на своя баща, музиканта Людмил Кунов. Стиховете на една от обичаните песни на триото като че ли най-добре описаха тази задушевна среща на хора с общи спомени, вкус и ценности: „Ние сме хора кратки, ала сме хора верни“.

Т21

Снимки: Веско Ангелов

Лина Мажгурова

Малък разказ за черешата, която нарекохме Лина    

ТРОЯН има своята уникална Турла, съществуваща от хилядолетия, помнеща и добро, и зло... На Турлата има пътека – широка, утъпкана, една от многото по-малки криволичещи в различни посоки пътечки. И точно до тази пътека на високото над гората растеше, цъфтеше и даваше плод една череша.    

ТРОЯН имаше и своята Лина – млада, красива, поетична, сценична, изпълнена с живот. Лина обичаше природата и често с приятелки тръгваше по пътеката нагоре към Турлата. Всеки път тя спираше до красивата череша и нежно прегръщаше това дърво. Каква е била нейната изповед, никой не знае. Ние просто изчаквахме с уважение този съкровен безмълвен ритуал, после продължавахме нагоре към символичното панорамно било.    

МИНАВАХА годините, черешата неусетно остаря. И когато Лина напусна земния ни свят, това сакрално дърво сякаш залиня, кората му се обели, дървояди проядоха някогашния силен ствол... Една сутрин дървото лежеше повалено на земята. Нямаше я Лина, нямаше го и нейния безмълвен приятел.    

МИНАХ скоро по тази пътека, по навик погледнах към мястото, където беше някогашната череша. И видях чудо: към небето се извисяваха четири млади стройни фиданки, израснали от стария дънер. Зарадвах се, усетих тази радост с цялото си същество – черешата на Лина е жива! И си помислих: може би точно в тези потомци е вселен духът на един всеотдаен учител, литератор, актьор, приятел – безсмъртният дух на личността Лина...

Троян, 10 май 2019 г. 

С обич и преклонение: Герда

Начало