„Насаме с нощта“ на Минко Колчевски

* Внучката Милкана: „Така ще го запомня – надвесен над пишещата машина в опит да улови мислите си, вечно търсещ най-добрия, перфектния начин да подреди думите“

Премиера

Момент от премиерата на "Насаме с нощта", Троян, 7 декември 2018 г.

НА 7 ДЕКЕМВРИ в Информационно-културния център в Троян се състоя една троянска премиера – на издадената посмъртно книга „Насаме с нощта“ (лирика, хумор и сатира) на един значим наш съгражданин, скромен, нешумен, но дълбок и с мащаб. Минко Колчевски (1930-2007) – сред основателите и дългогодишен, над 18 години, главен редактор на общинския вестник „Троянски глас“, който по негово време добива национална известност; и освен вестникар – учител, поет, редактор, гражданин, личност. Изданието е по идея на семейството, а в основата е внучката Милкана Колчевска, която нарече дядо си „моят ментор“ и каза още силни неща за него.

ЗАЛАТА бе пълна, препълнена – с приятели, близки, ученици (преди вестника Минко Колчевски работи 20-тина години като учител по български език и литература в Троянската гимназия), пишещи от Дружеството на троянските писатели, сред които редакторът на книгата и близък приятел на автора Илия Ганчев, ценители. А думите за Минко Колчевски бяха придружени с думи от него – стихове от „Насаме с нощта“ четоха хора, докоснали се и приживе по някакъв начин до автора; една от тях, ученичката му от гимназията Мая Бъчварова, сподели: „Разлиствайки тази книжка, си давам сметка колко малко познавахме нашия учител, тих, никога не повишаваше тон, винаги спокоен, а какво нещо е бушувало в душата му. Какви стихове, какъв свят, до които ние се докоснахме в по-зряла възраст, но по-добре късно, отколкото никога“.

Внучката Милкана говори за дядо си; Минко Колчевски над пишещата си машина

„НАСАМЕ с нощта беше любимо занимание за дядо – а именно да се потапя в тишината, в самотата на нощта, далече от врявата и суматохата на деня, в търсене на онези блещукащи искрици вдъхновение, превръщащи човека в творец. Така ще го запомня – надвесен над пишещата машина в опит да улови мислите си, вечно търсещ най-добрия, перфектния начин да подреди думите“, бяха думи от емоционалното слово на Милкана, внучката.

Т21

Начало