Троянският 3 март

* Двоен юбилей отбелязаха в Балканец, почетен караул и салюти
 * Донка Михайлова: „Всяко време има каузи. Днешният наш ден също роди такава кауза…” * Музеят се оказа тесен за множеството

ТРОЯНСКИЯТ 3 МАРТ започна с поклонение на паметника в подножието на Троянския проход край с. Балканец (9:30 ч.). Събитие традиционно, но този път имащо и своята допълнителна тържественост; причината – паметникът, който най-напред е поставен в двора на троянската църква „Св. Петка”, е преместен на това място точно преди 55 години, на 3 март 1958 г., т.е. 135-годишнината от Освобождението на България съвпадаше и с юбилея на мемориала край Балканец. 

ЗА ПАМЕТНИКА разказа кметицата на селото Боряна Стефанова, а някои от присъстващите имаха преки спомени от откриването преди 55 години. Монументът е бил изработен в Русия, от на другари на загинали войници от отряда на ген. Павел Карцов и първоначално троянци го поставили в двора на градската църква. През 50-те години обаче троянският общественик Стефан Балевски узнал, че дядо Христо Владовски от с. Балканец, съвременник на героичните събития, знае точното място, където били погребани загинали руски войници при щурма на прохода през свирепата зима на 1877/78 г. През есента на 1957 г. ученици от Троянската гимназия (сега СОУ „Васил Левски”), водени от учителя по история Ганчо Тотев, започват проучвания, като разкопките се ръководят от Мария Василева от Историческия музей в Плевен. В началото на м. октомври са разкрити скелет и остатъци от войнишка униформа и ботуши. После е взето решение руският паметник да се премести в Балканец – на сегашното място, което е на около 200 м от разкрития гроб, а в основата му са положени откритите кости.

ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНАТА празничност на събитието в Балканец голям принос имаше и почетният караул, осигурен от членове на патриотичното сдружение РК „34-ти пехотен Троянски полк” (Троян - Априлци), местна структура на Национално дружество „Традиция”. Участниците в караула бяха в опълченски, руски и четнически униформи и след поднасянето на венците дадоха няколко залпа със старинните си оръжия. Прочувствено слово за Освободителната война и освободителите произнесе дългогодишната учителка по история Сяра Узунова, деца от местното читалище рецитираха стихове, пред микрофона застана и рускинята Зоя, а панихида отслужи отец Богдан. 

В 10:00 Ч. ЗАПОЧНА благодарственият молебен в троянската църква, а половин час по-късно бе началото на общоградското тържество на централния площад „Възраждане”. Сред гостите бе официална делегация от побратимения ни германски град Елванген, водена от кмета Карл Хилзенбек, както и игуменът на Троянския манастир Браницки епископ Григорий.

„СРЕД ДАТИТЕ, белязали свободата на Нова България – 6 септември 1885 г., когато двете части на разделена България се обединяват, или 22 септември, когато княз Фердинанд тържествено обявява независимостта на България от Османската империя, 3 март има своето особено място. Защото 3 март е началото! Защото от този ден се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава. Датата 3 март отбелязва възкресението на един народ, който близо 500 години беше без своя политическа и духовна свобода…”, каза в празничното си слово кметът Донка Михайлова. Г-жа Михайлова открои и ролята на Троян – с революционния комитет, основан от Васил Левски, манастирския комитет в Троянската обител, уникалния зимен щурм на Троянския проход от отряда на ген. Карцов, осъществен с дейната подкрепа на местните хора, с примерите на етническа търпимост…

КМЕТЪТ НАПРАВИ паралел и с днешните събития: „135 години България живее! Спъва се в трудности, превъзмогва неудачи и бележи развитие. Всяко време има каузи. Днешният наш ден също роди такава кауза. Протестите по площадите на българските градове изразяват разочарованието, болката и несъгласието от несправедливия 23-годишен преход, от несбъднати надежди за демокрация и справедливост. Но в ден като днешния, връщайки се към корените на своята история, следва да вземем поуките от миналото – че гневът може да бъде движеща сила само ако води към съзидание, че можем да преодоляваме трудностите, ако имаме общи цели…”. 

СЛЕД ТОВА от площада празникът се премести в Музея на занаятите, където бе открита документална изложба за Руско-турската освободителна война 1877/78 г. и приноса на Троян и троянци. Откриха я съвместно авторът й – офицерът от троянското поделение и деен член на РК „34-ти пехотен Троянски полк” Дочо Николов, и директорът на музея Елеонора Авджиева. А централната музейна сграда се оказа тясна да побере множеството, дошло за изложбата. Троянският 3 март завърши с пищен концерт на детския ансамбъл „Загорче” от Стара Загора и малките танцьори, певци и музиканти убедително защитиха световната си слава (даже студеният читалищен салон не успя да развали впечатлението от изявата на „загорчетата”).

Т21

Начало

Още по темата:

• На 3 март в Троян (2010 г.)
• Троянският 3 март (2011 г.)
• "Брала мома къпини..." на 3 март в Троян