Кольо – на 3 х 25, честито!

* Бодър дух и остро перо

На 13 октомври добрият приятел и ценен сътрудник на Т21 Кольо Петков навършва 75, по-точно - 3 х 25. Честито! Желаем му все същия бодър дух, остро перо и невероятна чувствителност – към лошото, грозното, несправедливото, и в още по-голяма степен към красивото (жените и др.), духовното, мъдрото. За много години, приятелю! По-долу поместваме един съвсем нов текст на г-н Петков, който ще бъде включен в поредната му книга.

Т21

*****

Академикът и неговата студентска любов

НЯКЪДЕ ОКОЛО 1976 ГОДИНА В ПРАГА гостуваше известният български учен с нашенски корен академик Ангел Балевски. Освен с постиженията си в родната и световната наука, той беше популярен и с тънкото си чувство за хумор. Говореше се, че се ползва и с благоволението на управляващата комунистическа върхушка.

ДВИЖЕХМЕ СЕ ПО ЕДНА от централните пражки улици. Както и очаквах, разговорът беше непринуден. Научните интереси на моя събеседник обаче бяха далеч от моето филологическо образование, така че диалогът имаше по-скоро битов характер. Все пак имахме една обща тема – Чехия и чехите. Балевски беше завършил висшето си образование в Бърно и не по-малко от мене беше обикнал тая страна. По едно време ми хрумна мисълта, че ще мога да разширя общите теми за разговор, ако се похваля с троянския си произход. Давах си сметка, че тоя вид близост е доста абстрактна – родът на Балевци беше един от най-известните в Троян, а моите предци бяха неизвестни грънчари от близкото село Терзийско. Но опитът излезе повече от сполучлив – академикът стана още по-разговорлив и благоразположен. И ето какво ми разказа.

ПРЕДИ МНОГО ГОДИНИ следвал инженерство в Бърненската политехника. И както си му е редът – залюбил млада и красива чехкиня (не закъснях да му издам и моите сърдечни увлечения към женската част на тоя синеок и русокос народ!).

- Голяма любов, голямо нещо! – уверяваше ме академикът.

ГОЛЯМА БИЛА ЛЮБОВТА, но не било писано и орисано младият българин да свие гнездо със своята изгора Иржинка – така се казвала чаровната чехкиня. Завърнал се Балевски като млад инженер в България и след време се оженил за българка – защото знайно е, че очи, дето се не виждат, се забравят. С времето споменът за голямата студентска любов излинял.

СЛУЧИЛО СЕ ТАКА ОБАЧЕ, че след много години, вече като известен учен, Балевски посетил за няколко дни града на щастливата си младежка любов – Бърно. И оживели спомените за хубавата Иржинка! И без много да му мисли, академикът решил след толкова години да потърси изгората. Не било трудно да намери дома, в който някога бил чест гост.

- Открих сградата, в която някога живееше Иржинка, че и нещо повече – върху табелките с имената на обитателите личеше и нейното име. С трепереща ръка натиснах звънеца и след малко вратата се отвори. А там стоеше… моята Иржинка! – разказваше съвсем сериозно и не без вълнение моят събеседник.

- Иржинко, любов моя! Та ти си все така млада и хубава! – успял да изрече беловласият академик.

Младата жена била изненадана от посещението, но бързо се досетила какво се случва и с благ глас отвърнала на направения комплимент:

- Извинете, уважаеми господине, но баба ми отдавна не е между живите!

Смутил се академикът, извинил се и натъжен си тръгнал.

СЛУШАХ РАЗКАЗА на моя сладкодумен събеседник и по разбираеми причини му съчувствах – за голямата студентска любов и за смешно-тъжния финал.

ПРИЗНАВАМ СИ, че и тогава, и сега не съм съвсем сигурен дали академик Ангел Балевски ми беше разказал истинска случка, или това беше поредната му остроумна шега. Склонен съм да вярвам, че съм чул преживяна история. Но това едва ли е най-важното!

Кольо Петков

Начало

Повече за именития ни земляк акад. Ангел Балевски - виж ТУК