А може би трябва да изпека бретцели още утре?

* „Мисля, че с хлебчета във формата на молещ се човек и кратък урок по взаимоотношения ще накарам хората да повярват в доброто“

Мария Ковачева
Конкурс „Европа в България“

15-годишната Мария Ковачева - деветокласничка в троянското СУ „Св. Климент Охридски”, спечели второ място в националния конкурс за есе на тема „Европа в България“, обявен от Министерството на образованието по повод българското европредседателство през 2018 г., научихме от училищния сайт. Троянската тийнейджърка се е състезавала в гимназиалната група (8.-12. клас), а до финалния кръг достигнали 69 есета на гимназисти от цялата страна. На първо място е класиран текстът на 11-класничка от софийската Испанска гимназия, а „бронзът“ е за 10-класничка от Природо-математическата гимназия в Ямбол. Наградата – трите момичета, заедно с призьорите от малката възрастова (5.-7. клас), ще посетят Брюксел и европейските институции през м. февруари 2018 г.

През март Мария спечели второ място в друг национален конкурс за есе - „Моята история за дебати”, организиран от Асоциация Дебати България. По-долу ви представяме сегашното ѝ европейско есе и го препоръчваме, заслужава си. Т21

Бретцели
КАКВО е Европа? Къс земя, оформил се преди милиони години някъде на планетата ни? Или пък земя, по която са стъпвали личности, изиграли важна роля в хода на историята? Или идея за това колко единни могат да бъдат хората в многообразието? Моето усещане за Европа е, че това е обещание за бъдеще с история, в което сме едно голямо семейство.

ВИЖДАМ ли Европа в България? Не виждам Европа в купените гласове на ромите, нито в политиците, които ги купуват. Не виждам Европа в красивата ни природа, замърсена от боклуци, и в горите ни, изчезнали заради пожари и безразборна сеч. Не виждам Европа по улиците на родния си град, вместо това виждам разпадащ се строеж на жилищен блок с плакат на него, показващ колко красив ще е, когато „го завършат през 2010 г.”. Много бих искала да го видя завършен, но докато това стане, там ще бъде свърталище на младежи със спринцовки. Не виждам Европа във войните по пътищата из цялата страна, които взимат жертви от години, а органите на реда не правят нищо по случая. Не виждам Европа в двеста и четиридесетте лева пенсия на поколението, отгледало родителите ми, нито в липсата на адекватна помощ за хората в неравностойно положение.

ВИЖДАМ Европа в България единствено в мечтите си за бъдещето. Младите хора са се върнали от чужбина и активно са се включили в промяната на страната ни. Правителството е започнало активно да подпомага малките бизнеси с потенциал и те са се разраснали. Също така е започнало активна социална политика и показва на хората, че действията им винаги имат последствия - по този начин те са станали по-съвестни и по-малко лекомислени. Всяко добро е награждавано и всяко зло наказвано. Започнали сме да се грижим за живите организми с любов. Родителите възпитават децата си с поощрения, а не с удари и наказания. От учениците от ромски произход се изисква точно толкова, колкото от останалите. Спокойна съм, че хората в парламента са достойни политици. На мястото на разпадащия се строеж в града ми има детска площадка или детска градина. По пътищата е настанало примирие. Моите родители могат да си позволят да купят на децата ми всякакви играчки от магазин, в който работи човек в неравностойно положение.

НА ХОРАТА не се задава въпросът „Къде виждаш Европа в България?”, не ги питат това. Питат ги „Как ще направиш света около себе си малко по-добър?”. Аз просто ще кажа: „Ще опека бретцели и ще ги раздавам на улицата заедно със салфетка и брошура с информация и рецепта за  тези хлебни изделия”. В случай че не знаете, бретцелите са измислени през средните векове на територията на днешна Германия от тамошните монаси и са се давали на децата след молитва  като награда и се смята, че имат формата на молещ се човек. На брошурата ще включа също и това, което обичам да наричам Кръга на моментните думи. Ставаме свидетели на това всеки път, когато говорим с някого. Например: ако сме имали лош ден и после се държим грубо със сервитьорката в кварталното кафене, тя ще е груба и с децата си у дома, а ако ѝ оставим бакшиш, тя ще им купи играчки и ще ги зарадва, а ако поне се държим мило с нея, няма да сме причината ѝ да не се чувства добре днес и ще се държи добре и със следващите клиенти. Мисля, че с хлебчета във формата на молещ се човек и кратък урок по взаимоотношения ще накарам хората да повярват в доброто.

А МОЖЕ БИ трябва да изпека бретцели още утре? Вярвам, че простите решения, които взимаме всеки ден, могат да променят България.

Мария Ковачева
9.а клас, СУ „Св. Климент Охридски”

5 коментара:

мичо генковски каза...

Привет, Мария!
Искрено и сърдечно те поздравявам за успеха ти в конкурса. Есето е труден и в същото време достатъчно лаконичен жанр за изразяване на обществена позиция. Впечатлен съм от публицистичната ти смелост, от умението ти да поляризираш двупосочните /поне/ проявления на човешката оценка по темата. Вероятно ограниченията на регламента не са ти позволили да споделиш още и още лични наблюдения относно "Виждам Европа" и "Не виждам Европа в България". В този смисъл, ако позволиш, давам две идеи за бъдещи твои есета, провокирани от членството на страната ни в Евросъюза с примерни заглавия:
"Сълзите на България" или "Сълзите на моя роден Троян" / ако ограничиш вълненията си само за нашия град.
И есето, което /може би/ ще напишеш за другия емоционален полюс:
"Ода на радостта - столетия след Бетховен"
Желая ти трезва, реалистична мисъл, чувство за обективност и справедливост, за да израснеш като изявен публицист на България.
Весела Коледа и щастлива 2018-та година!
Бъди вдъхновена!

Анонимен каза...

Мичо, помниш ли твоето есе на тема„Москва в България”, или как да удържим властта в (уж)следкомунистическия строй?
До вчера пишехте оди на радост в името на БКП и СССР, днес станахте европейци.
Тровенето с поклонничество на тоя и оня строй в България, явно и днес продължава в троянските училища!

мичо генковски каза...

Драги втори!
Есе на тема "Москва в България" никога не съм писал. А европейци сме били винаги. Редом с Толстой, Пушкин, Достоевски четяхме и изучавахме в училище Данте, Шекспир, Молиер, Хайне, Шилер. Независимо от " 17 мига от пролетта" с незабравимия Тихонов, гледахме филми с великолепните Оливие, Делон, Мастрояни, Бардо, Лорен. Колкото и да се изопачава истината за онова време слушахме Бийтълс, Хари Белафонте, Адамо, Павоне редом с Кобзон, Пугачова. И разбира се - с Лили, Йорданка, Емил и останалите великолепни родни гласове. Мултикултурализмът беше факт. И това не беше поклонничество. Беше признание и уважение към изявите и постиженията на различните народи.
Днес. Днес ще ти обърна внимание само на един факт - който и телевизионен канал да включиш ще гледаш американски филм. Не английски, не френски, не немски, да не говорим за руски. Ако имаш предвид, че България днес се трови от поклонничеството на един доминиращ света строй, то аз съм съгласен с тебе. Това не е просто поклонничество. Това всъщност е асимилация, ликвидация на българщината, на историята ни, на националните ни герои, на народа ни...

мичо генковски каза...

И още нещо, драги втори!
Пишехме оди за събития и факти, които градяха държавата, придвижваха ни напред. Държаха ни в челните редици на човешкото развитие. Вземете само нашия скромен град Троян. Роденият тук академик Ангел Балевски изобрети метод за леене с противоналягане, който и до днес се ползва в целия свят. Троянският електромоторен завод беше най-големият на Балканския полуостров. Само един факт - онова "мракобесно" време построи шест ядрени реактора. Редом със Заводите за дискови запаметяващи устройство в Стара Загора и Завода за компютри в Правец. От къде се намериха пари тогава. Днес няма пари за два реактора в Белене. За ДВА реактора. Ами за пет как ще се намерят. Къде са заводите на родния ни град? Къде са троянци? Опустяха улиците на града ни. Тъмни са прозорците на жилищните блокове.
За това пишем оди последните години. Тъжна картина, драги.

мичо генковски каза...

Мария!
Дължа ти извинение за това, че се поддадох на една провокация. Публикацията на твоето есе е празник за тебе. Изживей този празник с настроение и гордост.
А може би ще си направиш и извода, че раздаването на бретцели няма да накара хората да повярват в доброто.
Не печи бретцели - пиши есета. Бъди щастлива!

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |