Откриха ценен ръкопис на Хаджийски

* Журналистът Тони Николов попада случайно на фрагменти от изчезналия загадъчно ръкопис на втората финална част на „Бит и душевност на нашия народ“ * Находката вече е факт на книжния пазар, заглавието е „Откъде започнахме ние“
И ний сме дали нещо на света...
Иван Хаджийски, 1943 г.
С ГОЛЯМА новина бе посрещната 110-годишнината от рождението на бащата на българската социология и наш земляк Иван Хаджийски (роден е в Троян на 13 октомври 1907 г.). По мистериозен начин бе открита извадка от изчезналия ръкопис на третия том на „Бит и душевност на нашия народ“ и текстът вече е факт на книжния пазар под заглавието „Откъде започнахме ние“. Ръкописът попада случайно у известния столичен журналист и ерудит Тони Николов – предоставя му го софийски антиквар, незнаещ какво точно представлява. Следва проверка, доказване на автентичността и публикуване (издателство „Рива“, под съставителството на г-н Николов).

ТРЕТИЯТ, загубеният, том от „Бит и душевност…“ е нещо много ценно за Хаджийски. Знае се, че той носи тефтерчето с ръкописа неизменно със себе си, носи го и на фронта, където отива като доброволец и загива (4 октомври 1944 г.). Другата част от ръкописа е изпратена през 1943 г., непосредствено след завършването й, в столичното издателство „Хемус“. И тефтерчето, и ръкописът в издателството загадъчно изчезват (а може би изчезването им не е случайно – знае се, че волнодумството на Иван Хаджийски и неподдаването на доктринерство са му създавали врагове, особено в партийните среди, а най-вече в неговата социалистическа партия; нещо повече – има догадки, че Хаджийски е убит на фронта от свои, за подобна вероятност ни спомена преди време и един от сериозните му изследователи, литературният историк и също наш земляк Йордан Василев – бел. Т21).

Корицата на новата книга "Откъде започнахме ние", 2017 г.
ВСЪЩНОСТ наименованието „трети том“ е условно, наложило се, след като откъс от изчезналия ръкопис бе възстановен по стенографските бележки в архива на автора – направи го дъщеря му Мария – и влезе в избраните съчинения на Иван Хаджийски, издадени през 2002 г. (издателство „Изток-Запад“). Става дума за изгубената втора финална част от „Бит и душевност на нашия народ“, книга, неслучайно сравнявана със „Записките“ на Захарий Стоянов и неслучайно определяна като една от вечните български книги. За изгубения ръкопис, под линия в предговора си към „Бит и душевност на нашия народ“ („Иван Хаджийски. Съчинения в два тома“, 1974 г.), любопитна информация дава литераторът Ефрем Карамфилов, доверен приятел на Хаджийски.

ЕФРЕМ КАРАМФИЛОВ: „Втората част от „Бит и душевност на нашия народ“ беше написана и готова за печат още в средата на 1943 г. Само благодарение на това, че Хаджийски като войник на един наблюдателен пост в Беломорието се скарва с началниците си, от което последва наказанието „без отпуск“ и даването му под съд, той не можа да отнесе сам труда си в издателството. Представя го по-късно в издателство „Хемус“, но през дните на войната по един неизяснен (и до днес – бел. Т21) начин капиталният труд на автора изчезва. Смъртта на учения заличава всички следи от книгата. Само благодарение на едно писмо на Хаджийски до мен (Ефрем Карамфилов) от 8 септември 1943 г. ние знаем днес съдържанието на този том. И това съдържание е много интересно. Ето го:

„Важното за тебе е, че написах втората и най-важната част от изследването си върху душевността на нашия народ: „Бит и душевност“ на дребния собственик и еснафа, и представя пълна енциклопедия на тази господстваща около Освобождението и сега фигура на нашия народ… Първите два дяла, обхващащи периода на класическия еснаф преди Освобождението, са в ръцете на издателя и по-специално на Цвети Иванов от „Хемус“. Ако го познаваш или се запознаеш с него чрез Владимир Василев, можеш да видиш съдържанието. (…) У мен сега готов е делът след Освобождението, където са разгледани въпросите за парламентарния подход към дребния ни собственик, теориите на партиите, партизанщината, трагедията на интелигентският индивидуализъм, нашата посредственост и нейната организация. (…) Изпълних дълга си към литературата с написването на това изследване. Мога да не пиша нищо повече. Написах я с много любов, с каквато никога не съм писал, защото я изтръгвах от душата и сърцето си…“

В първите дни след 9 септември (1944 г.) аз трябваше да замина с бригадата „Гоце Делчев“ за фронта. Тогава Хаджийски успя да ме намери и ми говори с възторг, какъвто никога не съм виждал у него, за своята творба. Укори ме, че не съм намерил време да я видя в „Хемус“. Аз му отговорих, че не съм бил в София и че много бегло се познавам с Цвети Иванов. Това беше последната ми среща с Хаджийски. Последните думи, които чух от него, бяха за книгата му…“.

Журналистът Тони Николов говори за Хаджийски и открития ръкопис в студиото на БиАйТи
А ЕТО КАКВО сподели в петък (20 октомври) откривателят на ръкописа Тони Николов в интервю за предаването „еМисия“ на телевизия БиАйТи (където програмен директор е троянецът Сашо Диков – бел. Т21).

ТОНИ НИКОЛОВ: „Историята е невероятна. Никога не съм си мислил, че такова нещо ще се случи, защото още от моите студентски години знам една легенда – че една от най-важните книги в българската култура, „Бит и душевност на нашия народ“, просто не е завършена. А тя не е завършена, защото историята е полукриминална. Иван Хаджийски умира през 1944 г. на фронта, където заминава като доброволец, кореспондент, иска да е журналист, да види войника в истинска бойна обстановка. Загива на 37 години и заедно с него и третият том на „Бит и душевност…“ (споменатото тефтерче – бел. Т21), който представя живота на политическите партии, трансформациите на българина след Освобождението, много от проблемите, които обсъждаме и ние днес. Ръкописът е даден в едно издателство и повече никой не го е виждал (всички други ръкописи са в касата на издателството); и се издирва оттогава.

Аз попаднах на ръкописа съвсем случайно – столичен антиквар мина покрай мен в едно кафене, валеше дъжд, и ми каза: „Тук има една папка“. Всъщност отгоре бяха някакви детски стихове, но нещо ме смая отдолу. Взех го и видях за какво става дума – някакъв ръкопис за Троян, но въобще не мислех, че е на Хаджийски; казах си, че не е възможно, не можех да повярвам. Защото легендата бе толкова устойчива през годините, имаше специална комисия на БАН, която удостоверяваше, че ръкописът е изчезнал завинаги. И когато вкъщи започнах да разчитам находката, видях подписа „Иван Хаджийски, адвокат, ул. „Цар Асен“ 11“.

На премиерата на „Откъде започнахме ние“ един български социолог каза: „Проблемът не е, че Хаджийски е първият български социолог. Проблемът е дали не е той последният български социолог?!“. Оттогава социологията ни се занимава само с политически маркетинг проучвания, а не с осмисляне. Хаджийски е уникална фигура. Той върши това, което на интуитивно ниво върши Захарий Стоянов в „Записките…“ и Симеон Радев се опитва да го систематизира в „Строителите…“. Хаджийски прави една стъпка нататък“.

И ЕДИН КРАСНОРЕЧИВ днешен факт от Троян, роден град и основен обект в изследванията и творчеството на Иван Хаджийски. В интервю за Т21 в началото на 2016 г. популярната троянска книжарка Венета Кузманова сподели: „Най-продаваната ни книга е „Бит и душевност на нашия народ”. От издателство „Изток-Запад” дори се изненадаха колко много копия от книгата се продават при нас“. А на следващия въпрос дали това означава, че гостите на Троян свързват града ни с Иван Хаджийски, отговорът бе категоричен: „Да. Туристите редовно питат за Иван Хаджийски. Но троянци също. Сигурно половината го имат в къщите си. Купуват го и за подарък, когато отиват на гости при близки в чужбина. Знам, че книгите му са отнесени в Америка, Испания, Англия и другаде“ (виж „Венета Кузманова: Най-продаваната ни книга е „Бит и душевност на българския народ“ – бел. Т21).

Т21

P. S. Очаквайте повече за новата книга „Откъде започнахме ние“.
 
Още по темата:

2 коментара:

Анонимен каза...

".....знае се, че волнодумството на Иван Хаджийски и неподдаването на доктринерство са му създавали врагове....– бел. Т21)."
Пак е имал късмет, че тогавашната /за разлика от днешната троянска/ журналистика не го е обявила за луд и няма статии от родът на "Да влезе психиатъра" или "Кой не си е пил хапчетата". Чак такова журналистическо падение не е имало по онова време.
Но, както казва Яворов - "Има хора, на които да не се харесаш е просто дълг“ :)
За 100-годишнината на Хаджийски, едно от събитията тогава бе откриването на Клуб в родната му къща. Малко преди това кандидата за кмет Акимов се канеше да даде екипа, създаващ този Клуб на Хаджийски на съд. Обаче на самото откриване, този гений на „трапчанската мисъл“ избута всички и се настани със свитата си най отпред, а част от екипа стояхме на улицата, понеже нямаше място за нас, които трябваше да бъдем съдени за направата на този Клуб на Хаджийски. „Бит и душевност на…“
А иначе, 110-годишнината на Хаджийски в Троян бе отбелязана подобаващо с ..."първа копка" за облепяне със стиропор. Пак е по-добре, отколкото както Балев и Акимов, които използваха Хаджийски като "разменна монета" за да подготвят унищожението на един исторически паметник, но не посмяха сами, а прекараха Михайлова да извърши това противозаконно и аморално злодеяние. А тя с цялата си "успешност" успя от паметника-костница да сътвори един необозначен масов гроб на пъпа на Троян в нарушение на 4-тата Женевска конвенция и още 10-на български и европейски закона.
Да, и това е "Бит и душевност на ..."

Анонимен каза...

hadjiiski e bil pich, za razlika ot povecheto troqnci

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |