Необикновената съдба на моя прадядо Иван

* „През 1909 г. започва да си строи къща. И няма как да не сте я видели при влизане в Троян откъм Ловеч. Друга такава къща няма.
 Дядо Иван сам я е проектирал…“

Мая Бъчварова
 Читателите ни пишат

Авторката Мария (Мая) Бъчварова-Йовкова е дългогодишна преподавателка по френски език в Троянската гимназия, известна и с изявите си на музикалната сцена. Съпруга е на потомствения троянски керамик Николай Йовков.

ГОДИНАТА е 1907. В Лондон се провежда изложение на балканските страни, организирано от лондонска компания на мястото, където днес е прочутият изложбен център „Ърлс Корт“. Идеята за това изложение идва от Балканския изпълнителен комитет, съставен от англичани, които виждат в подобна изява възможност и средство за привличане на общественото внимание към Балканите и противодействие на отрицателния образ, изграден за региона в медийното пространство. Представени са занаятчии от Сърбия, Черна гора и България.

НА ИЗЛОЖЕНИЕТО в Лондон малкият Троян има свои представители в няколко занаята: медникарство, железарство, ножарство, златарство, кожухарство, грънчарство и калпакчийство. Един от наградените занаятчии, получил сребърен медал в Лондон, е Иван Минков Иванов, грънчар, от махала Велчевска (сега квартал на Троян). Това е моят прадядо, баща на баба ми Мария по майчина линия.

ИВАН М. ИВАНОВ е роден през 1879 г. в Троян. Учил е три години занаят в с. Бусинци, Трънско. Един от първите майстори грънчари, които са работили с калъпи и формовали предмети с тях. След завършването на обучението си се завръща в Троян и отваря работилница заедно с Данчо М. Василешки. За първи път изкарва на пазара кани и паници от калъп с европейски бои и глазури. След войниклъка си отваря самостоятелна работилница и прави всички видове стомни – рогачки, с гладка тясна шийка, с права широка шийка, шейтанки.

Иван М. Иванов и неговата къща в началото на Троян - "друга такава няма"
ПРЕЗ 1909 Г. започва да си строи къща. И няма как да не сте я видели при влизане в Троян откъм Ловеч. Друга такава къща няма. Дядо Иван сам я е проектирал. Сам е направил цялата фасада, украсена с фризове с пластично орнаментирани плочи, собствено производство. Натежалата от каменни плочи балканджийска къща се подпира не от букови мертеци, а от 17 на брой морски кончета с брадички и лъвски лапи. Тази уникална троянска къща, строена с много любов, майсторска гордост и самочувствие е съизмерима по своята орнаментика с редица известни сгради в столицата София като Синодалната палата на пл. „Александър Невски“, Семинарията, Централна баня.

ДЯДО ИВАН, майстор с голям вкус и умения, е бил изключително предприемчив и прогресивен. Обучил е много майстори грънчари от Лешница и Добродан. Имал е дюкян и в Южна България – в Карлово. Неведнъж е минавал Балкана с колело (той е имал един от първите велосипеди в Троян). При едно от пътуванията се простудява и се разболява от белодробна туберкулоза. Умира млад, в разцвета на силите си през 1912 г., едва 33-годишен.


Днес къщата е изгубила някогашния си блясък, кв. "Велчевски", Троян, 2017 г.
И ДНЕС, като минавате покрай тази необикновена къща (за жалост загубила много от някогашния си блясък), над вратата на грънчарницата, рамкиран в растителен медальон, можете да видите поизбелелия вече от времето портрет на млад мустакат хубавец – моя прадядо Иван Минков Иванов. Кръвта на този достоен прародител, чието майсторство, усет, вкус, предприемчивост са се предавали на поколения наред, сега тече и във вените на голямата ми дъщеря – Ралица Йовкова (известната не само у нас троянска керамичка – бел. ред.); а може би един ден по този път ще тръгнат и внучките ми Александра и Йоанна, носещи онова зрънце на творци керамици, което са наследили от този свой далечен прапрадядо.

Мария Бъчварова-Йовкова 

3 коментара:

С. Илиев каза...

Госпожо Бъчварова,историята на прадядо Ви е любопитна и интересна, но къщата - има нужда от малка реставрация - поне на фасадата...Останете със здраве !

Анонимен каза...

Нямам отношение към пишещата. Напротив, и аз се връщам назад във времето, и си спомням за моите прадядовци, и баби с умиление и гордост. Но...всичко стига до там!
Като сме "клекнали" на старите лаври и няма мърдане. Окачили сме на вратовете си телефони за над хиляда, возим се в коли известни марки, ремонтирали сме луксозни апартаменти, пазаруваме от големи вериги, обличаме се с маркови дрехи/нищо, че в повечето случаи са фалшиви/... В същото време сме потънали в мизерия-улици, тротоари, шанци, фасади на сгради и жилища, входове на жилищни блокове, околоблокови пространства, необитаеми жилищни сгради и колко още...! Жалък пейзаж! Не, че няма и хубави но се вписват като дворец на торище, заобиколени от гореописаните картинки. Никъде по Света не съществува такова нещо с изключение на някои страни, но нали сме в ЕС, а "драпаме" и за влизане в Зоната.Просто българина е свикнал с мизерията и нищо не го стряска-нито епидемии, нито микроби, нито вируси-нищо. Освен това Троян е един клюкарски град с озлобени и лоши хора/да ме извинят различните/.
Тези отношения са и в самите семейства! Какво да кажа повече? Заминавам и си пожелавам успехи при продължението на изминалите доста години извън България и Троян! Успехи и на Троянци-опитах,но не се излиза на глава, както се казва!!!
Накрая, къщата е чудесна и дано наследниците я възстановят"

Анонимен каза...

Външния вид на къщата е най-малкия от възможни проблеми. Г-жо Бъчварова, я проверете в общината има ли къщата статут.Като разберете че няма статут/не кореспондира с регулационния план, нищо че плана е от 1980г., а къщата строена през 1909г./, ще Ви обяснят и то най-учтиво, че подлежи на премахване/събаряне/.Най-вероятно ще Ви настръхнат косите, но свиквайте, това е България!

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |