Поредно троянско дарение на проф. Иван Гаврилов

* Прочутият столичен хирург връчи 5000 лв. на СУ „Св. Климент Охридски” – за годишни стипендии на изявени ученици, не само за отличие, но и за патриотизъм * Сред даровете и две икони и
 издадени от медика книги
Дарители 
проф. Иван Гаврилов
СЕРИОЗЕН дарителски жест и съдържателен човешки разговор събра в троянското СУ „Св. Климент Охридски“ част от учителския колектив с големия онкохирург и дарител проф. Иван Гаврилов, завеждащ клиниката по гръдна хирургия в Онкологичната болница в София. Професорът беше придружен от училищния настоятел инж. Марин Радевски. Двамата явно са не само приятели, но споделят общи родолюбиви ценности и сходни родови истории за прадядовци, воювали по фронтовете на Балканските и Първата световна война.

ПРОФ. ГАВРИЛОВ разказа, че преди години съгражданката ни Пенка Минкова го е спечелила за каузата Троян, че идва тук през събота и се чувства в някаква степен троянец. Преди време той направи голямо дарение на другото троянско СУ - „Васил Левски“, по повод юбилея му (виж „Хирургът проф. Иван Гаврилов с щедро дарение в Троян”  - бел. ред.), а сега повтори жеста, оставяйки пари с волята да се дават като годишна награда от по 500 лева на двама ученици, едно момче и едно момиче - не само за отличие, но и за родолюбие. Каза, че ще стигнат за пет години.  

НА ХАРТИЯТА, в която бяха опаковани парите, дарителят собственоръчно беше написал: „За род и Родина!“. Той подари и две големи икони – на св. Климент и на първоучителите св. св. Кирил и Методий, нарисувани от троянката Пламена Иванова. Остави също книги, чието издаване е негово дело, и патриотични календари.

ВСЪЩНОСТ, авторитетният медик не се побира в клишето за човек на хладната рационалност, а срещата надрасна протоколния формат. Оказа се, че той е голям и страстен познавач на българската военна история. Разказваше истории на честта, съхранени в семейната памет за прадядовците: да отидеш на война, за да можеш да гледаш децата си в очите; да не напуснеш окопа, макар и два пъти ранен, защото няма достатъчно хора; да не разказваш за войната, защото децата не бива да знаят колко е страшно. Вълнуваше се и от други фронтови истории, които е научил, включително от хора от нашия край. Знае много за героичния 34-ти пехотен Троянски полк, а тази година е бил с троянската група на традиционното посещение в Дойран. Заяви категорична гражданска позиция – че българската история целенасочено не се популяризира и българинът не се възпитава като горд човек, защото гладният, болният и невежият най-лесно се управляват. Каза, че майка му е учителка, изрази уважение към учителската професия и очевидно разчита на съсловието и просветителската му задача.

СТАНА ДУМА и за творческото писане като човешка потребност. Когато майка му не се чувствала добре след сериозно боледуване, той я насърчил да пише и резултатът са няколко книги, които проф. Гаврилов беше донесъл. Самият той е изкушен от писането, а на въпроса защо много лекари прописват, първо шеговито цитира свой преподавател, според когото „медицината е погубила много таланти“, а после призна, че причината вероятно е професионалната среща с толкова човешки съдби.

В РАЗГОВОРА с професора медик неведнъж пролича, че е човек на духовността. Той е дарил и продължава да дарява икони из цяла България, такава има и в троянската църква „Св. Петка”. Говори за Бога и за вярата. Освен икони, подарява и концерти. Замислил е да доведе в Троян през 2018 г. ансамбъл „Българе“ с техния спектакъл „Осмото чудо“, който описа с въодушевление. Изтълкува белия цвят на подарената му орхидея като символ на духовната чистота. Вярва, че нищо на този свят не е случайно.

При връчването на дарението в СУ "Св. Климент Охридски", Троян, 10 септември 2016 г.
ИМПРОВИЗИРАН подарък на гостите направи Стела Маринова, която работи по проекта „Имало едно време в Орешака“ и имаше подръка дискове с над 500 обработени архивни снимки, сред които и войнишки. Проф. Гаврилов и инж. Радевски оцениха подаръка и се съгласиха с констатацията, че един учител е подготвен за всякакви ситуации. На тръгване професорът разгледа с очи на познавач богатата училищна художествена галерия.

СРЕЩАТА, състояла се преди началото на новата учебна година, даде някакъв оптимизъм, усещане за смисъл и подкрепа, толкова необходими на днешното изстрадало българско образование. Неслучайно в благодарственото писмо на училищния колектив към лекаря дарител пише: „Вярваме, че хора като Вас са опора на общобългарския ни живот“.

Нели Генкова-Маринова

Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |