Росен Йорданов: Гордея се, че съм българин и троянец

* Чрез архитектурата подсказваме на хората какво трябва да се случи * Спортът е нещо много важно за мен – особено футболът * Да съм пример, че България е място, където хората
 могат да се развиват и да успяват
Интервю
Росен Йорданов
ЕДНО талантливо троянско момче – 5-курсникът в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София Росен Йорданов, в края на м. май спечели престижно архитектурно отличие. Росен, в екип със състудентите си Богдан Радичев и Радослав Тодоров, участва в 12-тото издание на световния студентски архитектурен конкурс „Мулти-Комфортна Къща”, организиран под егидата на прочутата френска компания „Сен Гобен груп” и насочващ младите архитекти към устойчивото енергоспестяващо строителство. След убедителната победа в националния кръг, троянецът и колегите му дублираха победата си на финала в Минск (Беларус), при конкуренцията на над 200 проекта от целия свят (23 държави). Заданието било да се проектира ефективен градоустройствен модул (жилищен квартал) в рамките на бившата военна зона „Червеният двор” в периферията на гр. Брест.

В МОМЕНТА 24-годишният Росен е на студентска бригада в САЩ, но буквално ден преди да замине успяхме да разговаряме с него – за архитектурата, България, Троян, мечтите и доста други неща. Спечеленият конкурс бе само поводът. Разбрахме се да си говорим на ти.

(продължение)

- Да продължим със спечеления конкурс. Каква бе конкретната задача?
- Заданието бе много мащабно. Ставаше дума за проектиране на 70-80 квартала с размери приблизително 120 м на 70 м, с общ брой на жителите горе-долу колкото е Троян – 20-30 хил. души. Един цял малък град.

Росен с колегата си Радослав Тодоров при представянето на проекта в Минск, Беларус; след победата написаха във фейсбук: „Чувството да си на световен връх е неописуемо!, м. май 2016 г.
- Как научи за този конкурс?
- В университета идваха представители на организаторите – френската компания „Сен Гобен груп”, която наскоро празнува своята 350-годишнина. Те ни дадоха информация, така научихме и решихме да участваме. Целта на конкурса е да се популяризира и насърчава устойчивото строителство сред студентската общност. Споменатата фирма има свои представителства в много държави по света и те движат местните/националните кръгове на конкурса; победителите на национално ниво отиват на международния финал, който тази година бе в Минск, Беларус. Къде ще е финалът зависи от това каква е задачата, тази година бе за урбанизиране на територия в беларуския град Брест. Това бе 12-тото издание на конкурса, миналата година финалният кръг бе в Астана, Казахстан.

- И сега какво – ако този ваш проект бъде харесан от инвеститорите, ще бъде реализиран, ще се построи вашето градче в Брест, така ли?
- Напълно е възможно това да се случи, стига, както ти каза, да се намери инвеститор. В Беларус в момента много наблягат на подобни проекти – енергоефективно устойчиво строителство, тъй като в последните години рязко са нараснали сметките им за енергия. И усилено работят в тази посока – масово се санират жилищни блокове и други сгради, много, много работят в тази посока.

- Кажи ни нещо повече за вашия проект?
- Конкретното задание бе „Създаване на общност в град Брест, Беларус”. Това понятие „общност” всъщност е разковничето, защото устойчивостта, енергийната ефективност е елемент от устойчивостта, е нещо, което трябва да се разбира, приема, търси от всички, от общността. Не един, двама, трима да си направят устойчиви жилища, а цялостна промяна, промяна на начина на живот на общността. И ние чрез архитектурата подсказваме на хората какво трябва да се случи. 

- Какви са предимствата на вашия проект пред другите? Защо спечелихте вие, а не някой друг?
- Чисто материално най-интересното в нашия проект е един парк, който е линеен и обединява всички квартали. Този парк има една двойнствена структура. Особено важно е, че има река в близост, която е предпоставка за тази двойнствена структура, единение между природа и функция. Тази река е важен елемент в нашия проект.

С мама, татко и прелестната сестричка Кристина, Троян
- И в Троян имаме река?
- Да, но не я използваме. При нас надделява природата, а функционално реката може да се използва за много различни неща.

- Така ли е във вашия проект?
- Да, реката е използвана за много неща – водата сама по себе си, за транспорт и за какво ли още не. Ние използваме тази нейна двойствена структура, а линейният ни парк е един вид метафора на реката. Този парк е живописен, създава природно усещане в нашите модулни квартали. Но в същото време го използваме и за транспорт – велосипеден и пешеходен, като така стимулираме тези видове транспорт. Което пък води до намаляване на вредните емисии в голям мащаб и е сред основните ни цели.

На футболния терен с №8
- Кажи ни нещо повече за себе си, любопитно е?
- Какво да кажа, нищо специално няма около мене. Гордея се, че съм българин и троянец. Още като ученик в Троян започнах да се занимавам с народни танци, много обичам българския фолклор. Обичам и спорта, спортът е нещо много важно за мен – особено футболът, играех като ученик, сега също играя винаги, когато имам възможност, полузащитник и ляво крило; обичам и да гледам футбол, от малък съм фен на „Реал” (Мадрид), от времето на Зинедин Зидан.

- Хубаво ли ти е, като си дойдеш в Троян?
- Абсолютно! При всяка възможност го правя, през тези пет години на следването всяка свободна събота и неделя съм си бил в Троян.

- Как се виждаш в най-идеален план след 10 години? Мечтите ти?
- В професионален план, за архитектурата, 10 години не са много, така че нямам някакви грандиозни очаквания. Но примерно след 15 години се надявам да съм един от водещите архитекти в България, с добри международни изяви. По-общо – да съм пример, че България е място, където хората могат да се развиват и да успяват.

Сред архитектурата на САЩ
- Каква музика слушаш? Как се забавляваш?
- Обичам разнообразието, различните стилове – от народна до хеви метъл. Много обичам планината – преходите, карам ски. За футбола вече казах.

- Ще ми простиш неделикатността, но кажи нещо и за гаджетата?
- (смее се) В момента архитектурата е над всичко, нямам време за любов.

Интервю на Генадий Маринов

Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |