Иван Хаджийски: В храма искам да се чувствам спокоен и озарен

* „Някои ме питат – рисувал ли си досега църква. Отговарям им – не, но защо трябва да съм рисувал. Микеланджело преди да започне работата си по Сикстинската капела, правил ли е такова нещо?!”
Интервю
Художникът Иван Хаджийски, с. Чифлик, м. ноември 2015 г.
Иван Хаджийски (54 г.) е роден в Троян. Завършил е Художествената академия, специалност живопис в класа на акад. Светлин Русев. Работи основно в областта на илюстрацията и живописта, но има реализирани и различни други арт проекти. „Аз съм просто художник и правя това, което ми е на душата”, е неговото творческо самоопределение. От повече от месец живописецът работи по изографисването на храма „Св. Петка” в троянското село Чифлик. Това е и поводът за разговора ни. Знаем се от малки и затова, разбира се, си говорим на ти.

- Г-н Хаджийски, да започнем с въпроса как се роди идеята да изографисаш храма в с. Чифлик?
- Както с много хубави неща – стана случайно, поне за мене. Обади ми се един братовчед, Митко Хаджийски, който се оказа, че е в църковното настоятелство на селото.

- Но нека припомним, че твоите корени са от Чифлик.
- Да, това е моето село. Баща ми, светла му памет, е родом от Чифлик. Като малък всяко лято прекарвах тук. После по-рядко си идвах, но връзката ми с това място винаги е била много силна. Сега, когато майка ми остана сама тук, зачестих с идванията си, брат ми Владо – също.

- Кажи ни малко повече за църквата в Чифлик.
- Кръстена е на българската светица св. Петка. Храмът е нов, започна да се строи преди 10 години, по граждански начин, аз също съм помагал със средства в началото. Решават хора от селото, създават инициативен комитет и започват да строят. Тук не е имало църква, но не защото местните не са искали, а защото някога Чифлик е било махала към съседното с. Бели Осъм, което има голяма и хубава църква. В началото на миналия век Чифлик се отделя като самостоятелно селище, а чифличани отдавна мечтаят за собствена църква, но мечтата се реализира едва в наши дни.

Храмът "Света Петка" в с. Чифлик
- Кой е в основата на това важно дело, инициаторът?
- Колективен е. Това са една група млади и дейни хора, които живеят в селото и искат то да върви напред. Те решават да построят храма и го строят изцяло с дарителски средства, няма никаква държавна или общинска субсидия. Това е гражданското сдружение „Бъдеще за Чифлик”, членовете на което са в основата на всички хубави неща в селото – те са в църковното настоятелство, те са в читалището, те организират пролетния празник, те правят известната историческа възстановка, те стопанисват хижа „Хайдушка песен” и т. н. Това са дейните хора, които са и по-креативни, и по-амбициозни и искат да направят селото си по-хубаво.

Аз отдавна имах идея да направя нещо за храма в Чифлик, първоначално мислех да нарисувам една икона. Но след това ми се обади Митко, срещнах се с хората от „Бъдеще за Чифлик” и започнах цялостното изографисване. А причините да приема поканата са две основни. Едната е сантиментална – както казах, това е моето село. Втората е чисто професионална.

- Досега изографисвал ли си църква?
- Така цялостно – не. Бил съм в екипи, изпълнявал съм частични задачи. Но там се съобразяваш с чужди проекти. А сега имам пълна творческа свобода. Това е втората причина – в творческото предизвикателство.

- Творческа свобода, но в рамките на канона?
- О, да, иначе не може. Проектът ми първо бе одобрен от владиката (Ловчанския митрополит Гавриил) и след това пристъпих към изпълнението. Правих редица проучвания, четох доста. Защото изографисването на един храм трябва да има свое единно послание, да е органично. Храмът носи името на св. Петка и изографисаните други светци трябваше да имат връзка с патрона, логическа свързаност.

- Кога започна да мислиш по проекта?
- Веднага след като приех поръчката, през пролетта на тази година. А преди около месец и половина започнах да рисувам. В процеса на подготовката обаче някои неща от първоначалния ми замисъл се промениха, казано с други думи – сам си усложних задачата. Ако човек формално приеме една поръчка, подобно усложняване е немислимо, но моят подход бе друг.

- Да изрисуваш храм – по принцип това не е ли по-особена задача, която изисква вграждане, друго ниво на отдаденост?
- Зависи от самия човек. Животът днес е толкова прагматичен, че за много мои колеги това би било просто работа, поредна поръчка и нищо повече. Докато при мен бе друго.

- Добре де, но храмът не респектира ли художника, не създава ли една по-особена нагласа?
- Има го и това, но си зависи от човека, който рисува. Навремето казваха – този прави халтура, ако рисува, примерно, плакати или нещо, което не минава за т. нар. „високо изкуство”. За мен халтура е лошо свършената работа, независимо от жанра; и един плакат като го направиш майсторски, не е халтура. Някои ме питат – рисувал ли си досега църква. Отговарям им – не, но защо трябва да съм рисувал. Микеланджело преди да започне работата си по Сикстинската капела, правил ли е такова нещо?! Тук дълго време бяхме разделяни на живописци, скулптори, графици, приложници и какви ли още не, а истината е, че който е художник, е художник.

- Който го може, го може?
- Точно така.

- Каква е площта, която трябва да изрисуваш?
- Около 300 кв. м е, доста много. И цялото това пространство трябва да се изпълни. Има много „вторични” декорации, които тепърва ще се правят, но също са много важни. Не може да се претупа, не можеш да кажеш: Христос ще го направя, но декорациите – отгоре-отгоре. Не може така. Изографисването е като картина, не може единият ъгъл да го направиш, другият да го претупаш. Картината е едно цяло, нещо подобно е изографисването в църквата – една много голяма картина.

- Да се върнем към същината на нещата, към философията на стенописите ти в храма „Св. Петка” в Чифлик. Прави ми впечатление, че твоите светци са много красиви, живи, а не изпити, студени и „плоски”?
- Има две тенденции в православната иконография. Едната е по-схоластична, с по-еднопланово възприемане на канона – това е изографисването на 15. век. Другото идва от Възраждането, че и по-рано, когато талантът на автора вкарва в иконите повече живот, дори, можем да кажем, известни светски елементи.

Отгоре гледа Христос Пантократор в медальон, придържан от Ангели
- Като при Захарий Зограф?
- Точно така. През Възраждането се появяват художници, които имат самочувствието да рисуват по своя си начин и да излязат от схоластиката. Захарий Зограф е най-яркият сред тях, той е един невероятно талантлив художник, истински художник.

- Може ли да се каже, че в твоята иконопис тук ти следваш Захариевата традиция?
- Да, определено. И го казвам със самочувствие. Но в момента Захарий Зограф не е долюбван особено.

- Искаш да кажеш, че и днес схоластиката доминира?
- Доминира, за жалост. Което от друга страна прави по-лесна работата на иконописците, позволява им формален подход, без да се прибавя нещо от духа на днешното време, без авторово послание – но това за мен е неприемливо. 

- Кои са изобразените светци редом със св. Петка?
- Исках да сложа само български светци. И понеже не можеше да са само женски образи, от едната страна са светиците – св. Петка, св. Марина, св. Екатерина и св. Злата Мъгленска, които са български светици; а от другата страна са светците мъже – св. Тривелий (това е българският владетел Тервел, който спасява християнска Европа и след това е канонизиран и от западната, и от източната християнска църква, един голям политик и държавник), цар Борис Покръстител, св. Йоан Рилски, българският покровител, и св. Георги Нови Софийски. Св. Злата Мъгленска и св. Георги Нови Софийски са светци мъченици, загинали за вярата си, когато сме били под робство.

Художникът в действие
На тавана трябваше да е св. Троица, но понеже има различия в тълкованията и изобразяването на св. Троица (Бог Баща, Бог Син и Светия дух), минах на друг вариант – Христос Пантократор в медальон, придържан от Ангели. И следвайки философията на Захарий Зограф, исках всичките светци, включително Христос, да бъдат благи, красиви и земни. Като влезеш в храма да ти дават спокойствие и ведрина. Защото за мен вярата е милосърдие и спокойствие. Аз не искам да се страхувам и да се чувствам виновен, когато вляза в храма, искам да се чувствам спокоен и озарен. Медальонът с Христос е много голям и доминира, но не те стряска и плаши, а те радва с красотата и добротата си.

- Споделял ли си тези си идеи с хората от настоятелството?
- Не. Радвам се, че те ми се довериха напълно и не ми се месят в творческата част на работата. Имам пълната възможност да реализирам идеите си.

- Как да завършим това „иконописно” интервю?
- Искам отново да кажа хубави думи за ентусиастите от гражданското сдружение „Бъдеще за Чифлик”. Те доказват, че духът български е жив и нищо не може да му се изпречи на пътя. Такива хора ми дават самочувствието и вярата, че ще ни бъде. 

Интервю на Генадий Маринов

Още по темата:

8 коментара:

Анонимен каза...

Това са една група млади и дейни хора, които живеят в селото и искат то да върви напред. Те решават да построят храма и го строят изцяло с дарителски средства, няма никаква държавна или общинска субсидия. Това е гражданското сдружение „Бъдеще за Чифлик”, членовете на което са в основата на всички хубави неща в селото – те са в църковното настоятелство, те са в читалището, те организират пролетния празник, те правят известната историческа възстановка, те стопанисват хижа „Хайдушка песен” и т. н. Това са дейните хора, които са и по-креативни, и по-амбициозни и искат да направят селото си по-хубаво.

Анонимен каза...

Иване,поздрав за твоето добро дело.
Явно си бил подведен от това дружество.
Идеята,проекта и изпълнението е на достойни хора от селото,които изграждат този храм с помощта на местни и чужди дарители милеещи село Чифлик.
Сегашното сдружение,няма да коментирам,попитайте съселяните за техните дела.

Анонимен каза...

Иване ,хайде по-бързо мажи,че те чака джамията в Ломец...

Анонимен каза...

Втори oсвен в сряда да се напият в магазина или на хижата за друго не стават. Aбе има и свестни момчета при тях,но са двама трима.

Анонимен каза...

По канон иконописците трябва да са вярващи християни ...Как така един комунист-болшевик-ленинец--атеист ще изографисва православен храм.

Анонимен каза...

Браво на г-н Хаджийски.Да изографисаш храм,това е едно Богоугодно дело.Трябва да си праведен християнин и да спазваш 10-те Божи заповеди:"Не лъжи;Не кради и т.н.Радвам се,че има още такива хора в нашия край.Успех на всички в това начинание.

Анонимен каза...

Иван Хаджийски не го ли осъдиха за нещо?

Анонимен каза...

Поздравления г-н Хаджийски,само напред а злобарите нека си "кляфат".

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |