Момчето в света на книгите

85 години от рождението на Минко Николов

Минко Николов
Литературният критик Минко Николов (1929 – 1966) е национално име и троянска гордост. Животът му е история за интелектуален блясък, нетипична за географските ни ширини „рицарска чест” и недоразгадана човешка драма. През 2014-та се навършиха 85 години от рождението му.

РАЗКАЗИТЕ за ранните години на Минко Николов възстановяват един някогашен Троян, който е естествена среда за оформяне на бъдещия блестящ интелектуалец. Семейството, училището, градското културно пространство с читалището, печатницата, книжарницата
очертават онази рамка, в която расте и трупа опит изключително талантливото троянско момче.

СИН Е на Невена и Никола Николови – гимназиални учители по литература, които са се превърнали в имена институции за Троян. А и не само. Разказват, че се е случвало някой студент по филология да получи шестица на доверие, само защото е троянец и техен ученик. Можем да кажем, че са изградили школа. Показателно е, че през 1952 година например 15 техни възпитаници завършват филология в Софийския университет. „Като се речеше Български език, то бяха те – Невена и Никола Николови”, пише ученикът им Ради Кисьов; а Никола Кунчев си спомня: „Имах шестица по литература при Николови! Такова щастие познаваха малцина”.

БИЛИ СА образец за семейна хармония и сговор. Говорело се, че като малки са ги кръщавали в един и същ купел. Той е улегнал, сдържан. Тя – силно чувствителна. И двамата са от троянски родове. Бащата на Никола Николов е заможен търговец, а една от прабабите му била ктиторка на църквата в Троянския манастир и е изобразена в едно от страничните крила на храма. По линия на майка си, която е от Хасъмския род, Минко Николов е първи братовчед с акад. Ангел Балевски, по линия на баща си – първи братовчед с Ганко Цанов.

Учителите Николови със сина си Минко
ЗА  НИКОЛА НИКОЛОВ ни разказва Йонка Мичева, живата памет на Троян. Знаел е наизуст цялата българска и руска литература, която преподава. Любим поет му бил Пенчо Славейков. Много добър езиковед, боравел с руски, старобългарски, гръцки, латински. Безусловен авторитет не само за учениците, но и за гражданите, пред които често изнасял сказки в Народния университет към читалището, член на Управителния съвет на Популярната банка. Мила Цанова ни описа съпругата му Невена като деликатна жена, с нежен говор, „като че ли ручей тече”. Йордан Василев, който е неин ученик и впоследствие близък на семейството, винаги при среща й целувал почтително ръка. Била изповедник на младия Ганко Цанов, по едно писмо усетила бъдещата му съпруга Мила като „йовковски тип жена”. В дома на семейство Николови на улица „Охрид”, сред етажерки, пълни с книги, в атмосфера, където „литературата е била нещо като семейна религия” (Иван Цветков), расте Минко.

ДРУГО специално място на неговото израстване е тогавашното троянско читалище – „свободна територия, кипящ якобински клуб, където се кръстосваха ожесточено рапирите на голямата литература, политика и изкуство”, по описанието на Ганко Цанов. Там Минко Николов открива приятел за цял живот – библиотекаря Симеон Гатев, ярка личност в културния живот на Троян, поет, стопанин на библиотечните книги, които е познавал една по една без помощта на каталог. Там, на читалищния таван, ученикът Минко чете в забрава, та веднъж привечер не усетил кога са заключили сградата. Като че ли прелистваме романа на Михаел Енде „Приказка без край”.

МОМЧЕТО всеки ден посещава книжарницата на Дона Кадийска, едновременно агенция за разпространение на печата „Стрела”, откъдето купува вестници за родителите си. Върти се и в печатницата на Иван Керяшки. Твърде умен за възрастта си, Минко неведнъж успява да спечели за приятели и съмишленици възрастни хора. На 12 години започва да издава вестник „Оса” и когато, година по-късно, го преименува на „Жило”, Иван Керяшки отпечатва върху десетки бели листи главата на вестника: „В. „Жило” – седмичник за хумор, сатира и критика – Троян”. От „Оса” излизат 22 броя, от „Жило” – цели 116. Минко Николов издава своите вестници от 1942 до 1946 година и е привлякъл за сътрудници Симеон Гатев, Николай Кунчев, Стефан Багаров, Христо Цецин. Когато разбират, че Христо Радевски е интерниран в родното си село Белиш, Минко и Николай Кунчев тайно отиват там с велосипеди и се връщат с „Интервю с поета Христо Радевски”. Йонка Мичева казва, че Минко Николов никога не е проявявал момчешка палавост, че от малък е правел впечатление на вглъбен в себе си.

Минко като ученик (вляво)
В УЧИЛИЩЕ той е литературна звезда, обект на възхищение от страна и на учители, и на ученици. Като 10-12 годишно момче разговаря за поезия наравно с гимназистите, докладите му пред гимназиалния литературния кръжок задържат вниманието на аудитория, изпълнила класната стая и училищния коридор, той е авторитет, на чийто читателски вкус подражават. Няколко негови преподаватели признават след години, че са изпитвали неудобство да му преподават, защото ученикът е знаел много повече от тях по литература, български, руски език… Още когато е ученик в прогимназията, прави впечатление съчинението му „Христо Ботев като журналист” – тема, която би препънала не един зрелостник или дори филолог. Вече като гимназист я разгръща в 100 ръкописни страници. И това е само една от статиите, които пише по време на гимназиалния курс. Когато завършва училище, Минко Николов познава цялостно класическата и съвременната българска литература и е постигнал нивото на абсолвент. Такъв излиза той от провинциален Троян, за да продължи пътя си в столицата.

Н. Г.

1 Коментара:

Анонимен каза...

Чудесно написано! Хубаво е да знаем автора.

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |